O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София, 25.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1077 /2009 година,и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК. <к.&@к. &/span>
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2214/29.06.2009 година на П. И. И. и С. И. С. , и двете от гр. В. подадена чрез процесуалния представител адв. Н срещу въззивно Решение Nо 289 от 20.05.2009 год. по гр.възз.д. Nо 210/2009 година на Добричкия окръжен съд,в частта, с която заявените срещу „А” А. и О. Б. ревандикационни искове са уважения до обема на признати права на собственост а именно за 2/81 идеални части от процесните земеделски имота.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. <к.&@к. &/span>
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса дали при упражнена петиторна защита на правото на собственост чрез равандикационен иск от страна на съсобственика, искът следва да бъде уважен е обема на правата на съсобственика или за целия ревандикиран имот, са налице решения на ВКС, даващи противоречиво разрешения на спора. Сочат се Решение Nо 2086/2.12.2004 година по гр.д. Nо 1690/2003 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 1711/14.12.2000 година по гр.д. Nо 293/2000 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 2098/20.12.2002 година по гр.д. Nо 2665/2001 година на ВКС-IV отд.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците „ к/с А. и О. Б..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за данъчна оценка на имотите .
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд е оставил в сила решението на районния съд , в частта , с която е прието, че заявените срещу „А” А. и О. Б. ревандикационни искове следва да бъдат уважения САМО до обема на признати права на собственост а именно за 2/81 идеални части от процесните 4 имота, а не за цялата ревандикирана вещ. Прието е , че при упражнена петиторна защита в рамките на съсобственост, искът може да се уважи само за обема на правата на съсобственика-ищец.
Поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като въпросът за обема на права, в който следва да се уважи искът по чл. 108 ЗС, е разрешен в смисъл, противоречив на този по посочените решения на съдилищата , не е налице.
При съпоставката на разрешенията по цитираните съдебни актове на ВКС , касаещи поставения основен въпрос, ВКС намира че липсва твърдяното противоречие. Основният довод на решаващия съд, за да уважи равандикационния иск до размера на притежаваните/ признати с влязло в сила решение – необжалвано в тази част / е този, че ответниците владеят имота на годно правно основание , това не е фактическото отношение на владение, а правното отношение- като собственици на останалата част от имота. Когато ревандикационния иск е упражнен срещу съсобственици, то посоченото Решение Nо 2086/2.12.2004 година по гр.д. Nо 1690/2003 година на ВКС-IV отд. е в същия смисъл, в който е налице произнасяне с обжалваното решение. Цитираните други решения на състави на ВКС касаят хипотезите , който са различни – ревандикационния съд е упражнен не срещу съсобственици на имота , а срещу трети лица, поради което т.н. „противоречие” е естествен резултат на друга фактическа обстановка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2214/29.06.2009 година на П. И. И. и С. И. С. , и двете от гр. В. подадена чрез процесуалния представител адв. Н срещу въззивно Решение Nо 289 от 20.05.2009 год. по гр.възз.д. Nо 210/2009 година на Добричкия окръжен съд,в частта, с която заявените срещу „А” А. и О. Б. ревандикационни искове са уважения до обема на признати права на собственост а именно за 2/81 идеални части от процесните земеделски имота.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :