О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 10.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1107 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 471/04.03.2009 година на В. К. М. от гр. С., заявена чрез адв. П, срещу въззивно Решение Nо 289 от 07.01.2009 година по гр.д. Nо 270 /2007 година на Видинския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 38 от 05.02.2007 по гр.д. Nо 717/2006 година на Видинския районен съд по отхвърлените искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ. Прието е , че данните по описа декларация от емлячния регистър на с. Я. за внесени полски имоти в ТКЗС от Г. С. не са опровергани , тъй като ме е установено по категоричен начин , че С. П. е бил техен собственик.
С касационната жалба бланкетно се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , като се поддържа , че въпросите за преценка на събраните по делото доказателства и изискванията към тях при искови претенции с основание в реституционната нормативна уредба, за свидетелските показания и тяхната обширност за факти с десетилетна давност за установяване правата на собственост , за конкуренцията на основанията в спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, когато една от спорящите по иска страна се е снабдила с титул за собственост по реда на една облекчена процедура, а другата следва да установи факти и обстоятелства с многогодишна давност, касаят едни фундаментално право- правото на собственост и неговото установяване към минал момент , налагат еднаквото прилагане на закона и биха способствали и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – Т. А. , с което се оспорва основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и обща сума по данъчните оценки на всеки един от земеделските имоти и гори общо от 3 744 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
За да отхвърли иска на В. К. М. , като наследник на покойния С. П. , решаващият съд е приел, че ищцата не е доказала основният правнорелевантен факт , а именно , че към момента на внасяне на земите именно С. П. е бил собственик на същите.
По допустимостта на касационното обжалване – настоящият състав на ВКС намира , че е налице основание в рамките на приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
Реституционната нормативна уредба касаещи земеделските земи и гори няма конкретни систематизирани норми, съответно е налице и многообразна съдебна практика , при хипотезите на конкуренцията на основанията за правото на собственост в спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, когато една от спорящите по иска страна се е снабдила с титул за собственост по реда на една облекчена административна процедура, а другата следва да установи факти и обстоятелства с многогодишна давност. Материално – правния въпрос за установяване надлежния титул/ притежанието / на правото на собственост , обуславят необходимостта от произнасяне по касационната жалба на В. М. , с цел уеднаквяване на практиката на съдилищата , за еднаквото прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно изискванията закона , касаторът В. М. дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК. С оглед на закона и данъчната оценка на поземлените имоти тази допълнителна ДТ в размер на сумата 74.88 лв./ седемдесет и четири и 0.88 лв. / , вносима по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 471/ 04.03.2009 година на В. К. М. от гр. С., заявена чрез адв. П, срещу въззивно Решение Nо 289 от 07.01.2009 година по гр.д. Nо 270 /2007 година на Видинския окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касатора В. К. М. , чрез адв. П да внесе сумата 74.88 лв./ седемдесет и четири и 0.88 лв. / – пропорционална ДТ по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :