O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 04.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3971 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 25720/05.06.2008 година на А. Д. И. и Д. П. И. , двете от гр. В. срещу въззивно Решение Nо 475 от 10.05.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1175/2006 година на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение от 08.05.2003 година по гр.д. Nо 697/2002 г. на Варненския районен съд и е прието за установено по отношение на жалбоподателките , че С. З. Ел Д. от гр. В. е собственик на 232 кв.м. от имот пл. Nо 2881 в кв. 32 по плана на кв. Изгрев гр. В. заключени между зелената и червена линия на скицата, неразделна част от решението на съда/ и същите са осъдени да предадат на собственика реална част от 27 кв.м. от имот Nо 2881 , целият от 1000 кв.м. в кв. 32 м.”С”.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон свързани с индивидуализацията на недвижимия имот е спора за собственост и възможността да се защити с иск неиндивидуализиран имот, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателите, чрез адв. И гр. В. мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , поддържайки , че съществените процесуално правен и материално правен въпроси касае вида и доказателствата, който подлежат на преценка по делото и тяхната материална доказателствена сила при установяване идентичността на недвижим имот , предмет на заявения вещен иск, когато съответната територията няма изготвен ПУП, които въпроси са разрешени с въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по ЗТСУ/отм./ и ЗУТ, на съдилищата и разрешението на които от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото , без да се сочат конкретни решения на ВКС .
По делото е подаден отговор от ответника по касация- софия З. Ел Д. , чрез повереника и адв. Цв. З. , с който се оспорват релевираните основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 , като се поддържа , че съществените въпроси са формулирани общо като нарушения на законите, и не се сочат решения , различни от обжалваното.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес предвид характера на иска, неговото местонахождения и площ- границите на квартал на гр. В..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на А. Д. И. и Д. П. И. ,при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е оставил в сила решението на първата инстанция , с което е прието за установено по отношение на жалбоподателките , че С. З. Ел Д. от гр. В. е собственик на 232 кв.м. от имот пл. Nо 2881 в кв. 32 по плана на кв. Изгрев гр. В. заключени между зелената и червена линия на скицата, неразделна част от решението на съда/ и същите са осъдени, на основание чл. 108 ЗС , да предадат на собственика Ел Д. от гр. В. реална част от 27 кв.м. от имот Nо 2881, целият от 1000 кв.м. в кв. 32 м.”С”.
За да уважи заявеният ревандикационен иск, решаващият съд, след като обстойно е проследил промените в регулационния статут на имота във времето и контекста на извършените от бившия собственик на 2 450 дка земя Д. Й. , е приел, че праводателката М. В. като собственик на отчуждените парцели IV и V , при възстановяване на собствеността на отнет недвижим имот на основание отмяна на конфискация, е собственик на имот Nо 2881/ а не както ищците са поддържали на имот Nо 2882/, поради което и следва да се признаят правата на собственост и на ищцата С, на основание частно правоприемство /НА Nо 103/2002 година/ именно по отношение претендираните кв.м. от този имот Nо 2881.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба,настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата относно преценката на доказателствата по делото по вид и материална доказателствена сила за установяване идентичност на недвижим имот, предмет на заявения вещен иск,в хипотези на възстановена собственост , липса на изготвен ПУП на съответната територия , и необходимост да се съобразят действащите норми на ЗТСУ /отм./ и ЗУТ.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният от жалбоподателя материално–правен въпрос за установяване идентичността на недвижимия имот при защитата на вещното право на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС безспорно е съществен по см. на закона.
Релевираният процесуално правен въпрос за преценката на доказателствата по делото по вид и материална доказателствена сила за установяване идентичност на недвижим имот, предмет на заявения вещен иск, в хипотези на възстановена собственост , липса на изготвен ПУП на съответната поземлена територия при необходимостта да се съобразят тези доказателства с нормите на материалния закон -, ЗТСУ /отм./ и ЗУТ,също може да бъде квалифициран като съществен .
При данните по делото и при липсата на конкретно посочена съдебна практика по повдигнатите с изложението съществени проблеми от материално-правен и процесуален характер, настоящият състав не може да приеме , че е налице основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – а именно наличие на противоречие с трайно установена практика на ВС, ВКС или съдилищата.
Макар и да касае съществен процесуален въпрос от гл.т. на установен от законодателя основен принцип на правораздаването за установяване на истината по делото т.е. за установяване на правно релевантните факти, не може да се приеме , че с обжалваното решение въззивния съд е нарушил установените правила. Този принцип ,като такъв, е прилаган безпротиворечиво от съдилищата както и в конкретен гражданско-правен спор.
Не са налице основанията по см. на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване , тъй липсва каквато и да е практика на състави на съдилища в страната.
Не може да се приеме , че се касае до съществени въпроси, който не са третирани от съдебната практика, или налагат нова интерпретация на същите, с цел уеднаквяване на приложението на закона и/или би довела до развитието на конкретен правен институт при липсата на конкретни искания и доводи в тази насока в приложеното от жалбоподателките изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 25720/05.06.2008 година на А. Д. И. и Д. П. И. , двете от гр. В. срещу въззивно Решение Nо 475 от 10.05.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1175/2006 година на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение от 08.05.2003 година по гр.д. Nо 697/2002 г. на Варненския районен съд и е прието за установено по отношение на жалбоподателките , че С. З. Ел Д. от гр. В. е собственик на 232 кв.м. от имот пл. Nо 2881 в кв. 32 по плана на кв. Изгрев гр. В. заключени между зелената и червена линия на скицата, неразделна част от решението на съда/ и същите са осъдени да предадат на собственика реална част от 27 кв.м. от имот Nо 2881 , целият от 1000 кв.м. в кв. 32 м.”С”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :