O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 28.01.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3070 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 29727/01.07.2008 год. на В. Д. С. от гр. В. срещу въззивно Решение Nо 326 от 1.04.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 1307 /2007 година на Варненския окръжен съд , с което е отменено Решение от 15.03.2007 година по гр.д. Nо 2569/2005 година на Варненския районен съд по отхвърления иск по чл. 33 ал. 2 ЗС и е постановено ново, с което искът по чл. 33 ал.2 ЗС е уважен като е допуснато изкупуването от В. Ж. М. и И. Ж. М. на 2/3 идеални части от недвижим имот- НИВА от 8578 кв.м.с. Приселци, община А. м.”С”, по НА Nо 56/2003 година за сумата 686.24 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо, постановено в нарушение на съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 ГПК.
По делото не е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, но в мотивната част на касационната жалба жалбоподателят С. , чрез повереника си адв. Д мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК – съществения процесуално правен въпрос за правоприемството в процеса поради смърт на страната, разрешен по делото в противоречие с трайната практиката на ВКС. Сочат се Решение Nо 4262/83 г. на I отд. ВС и Решение Nо 1211/98 година на ВКС-IV отд.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответниците по касация-В. Ж. М. и И. Ж. М. , с което се навеждат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване:представените решение по делото не касаят на аналогична хипотеза, тези решения касаят случи при който има констатирана смърт на страната-ищец по делото, но не и хипотеза на Решение по чл. 14 ЗЛС за обявяване смърт на безвестно отсъстващо лице по см. на закона.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес .
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на В. Ж. М. и И. Ж. М. е отменил решението на първата инстанция , с което е отхвърлен заявения от тях иск по чл. 33 ал.2 ЗС срещу В. Г. С. , М. Г. Б. и В. Д. С. и е постановено ново решение, с което искът е уважен като на основание чл. 33 ал.2 ЗС е допуснато изкупуването от В. Ж. М. и И. Ж. М. на 2/3 идеални части от недвижим имот- НИВА от 8578 кв.м.с. Приселци, община А. м.”С”, по НА Nо 56/2003 година за сумата 686.24 лв.
Съдът е приел, че след постановяване на решението по чл. 14 ЗЛС, с което е обявена смъртта на безвестно отсъстващата П. Г. К. , производството по делото , инициирано от страна на назначения от съда представител, следва да продължи от нейните наследници по закон- деца В. М. и И. М.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата за правоприемството в процеса поради смърт на страната,в хипотезите когато страната е починала преди завеждане на делото, разрешен по делото в противоречие с трайната практиката на ВКС.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос относно законосъобразното образуване на исково производство от страна , която е починала в лицето на нейните наследници по закон, касае съществен процесуален въпрос от гл.т. на установен с разпоредбите на ГПК- чл. 15 във вр. с чл. 25 ГПК /отм./ респ. чл. 26 ал.1 ГПК във вр.с чл.101 ГПК , свързан с надлежната легитимация на страните в процеса, тяхната дееспособност и извършването на валидни процесуални действия в рамките на образуваното исково производство.
Служебната проверка на дееспособността на страните в исковия процес е прилагана безпротиворечиво от съдилищата.с цитираните две решения от публикуваната практика на ВС и ВКС се приема , че ако искът е заявен от лице , за което се установи , че е било мъртво преди завеждане на делото, то последното се прекратява поради недопустимост на иска. Надлежно и валидно/ като процесуално действие/ може да бъде инициирано съдебно производство само от живо лице.
Настоящият състав на ВКС- II отд. намира , че липсва сходство в хипотезите по делата, чиито решение са цитирани с изложението на касатора и хипотезата по делото, чието въззивно решение се обжалва, за да се поддържа , че е налице противоречие по делата с оглед на възприетото от съдилищата разрешение по въпроса за надлежната легитимация на ищеца по делото-чиято смърт е настъпила преди завеждане на иска.
Исковата молба по делото е подадена на 28.04.2005 година от Ж. М. , в качеството му на представител/ назначен от съда с решение по чл. 8 ЗЛС/ на безвестно отсъстващата негова съпруга П. Съдилищата са приели, след постановяване на решението по чл. 14 ЗЛС по гр.д. Nо 2565/ 2005 година на ВРС, в хода на делото , че висящият процес по чл. 33 ал.2 ЗС следва да продължи в лицето на наследниците по закон на безвестно отсъстващата К. , чиято смърт е обявената от съда .
Сходство в разгледаните хипотези липсва, тъй като делото е надлежно инициирано от представителя на безвестно отсъстващото лице, което разполага с правата на обикновено управление т.е. да заведе иск. Процесуалното правоотношение е възникнало в лицето на процесуалния субституент и когато е установена смъртта, то вече настъпилите последици не могат да се заличат като недействителни/ както в хипотезата на лице , което не е било живо/, тъй като законовата фикция приема , че до момента на обявяване смъртта на безвестно отсъстващия , той се счита за жив.
Институтът на безвестно отсъствие и обявяване на смърт се регламентират от разпоредбите на чл.8-17 ЗЛС във вр. с чл..29 ал.1 / стар чл.16 ал.4 / ГПК и чл. 549-552 ГПК / стар чл. 443-448 ГПК/.10- годишното отсъствие на едно физическо лице дава основание да се обяви неговата смърт.
Безвестно отсъстващия е физическо лице, което е изчезнало и няма сведения за него / чл. 8 ЗЛС/. За да се грижи за интересите на лицето, по искане на прокурор или заинтересовано лице , районният съд назначава представител на безвестно отсъстващия . Представителната власт е ограничена до всякакви действия по управление и други мерки за запазване интересите на отсъстващия. Представителят не получава власт да се разпорежда с имотите на отсъстващия, но може да завежда и отговаря по дела.
Правни последици на обявяване на отсъствие – бракът на отсъстващият се запазва, запазват се родителните права и задължения ,в полза на наследниците възниква потестативното право да искат да бъдат въведени във временно владение на имотите на отсъстващия,те не изключват правата на представителите по договор или закон.
Обявяване на смърт-въз основа на решението по чл. 551 ГПК/ отм-446 ГПК/ се съставя акт за смърт на лицето. Решението на съда поражда същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Това решение, с което се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта на смъртта. Въз основа на него се съставя акта за гражданско състояние, който има пълна доказателствена сила за отразените в тях данни и е средство за публичното им разгласяване.
Съобразявайки тази същност на института на обявяване смъртта на безвестно отсъстващ по реда на чл. 14 ЗЛС, следва , че възникналата процесуална връзка по заведения от представителя на безвестно отсъстващата П. К. по чл. 8 ЗЛС иск е валидна, правилно е прието, че от момента на съставяне на акта за смърт н същата е открито наследството на починалото лице , поради което и, макар кръга на наследниците да е определен към датата посочена в акта- 1994 година , последните са конституирани като страни по делото по реда на чл. 120 ГПК/ отм./.
Приемайки, че постановеното от въззивния съд решение не противоречи на трайно установената съдебна практика по посочения процесуален въпрос , поради което и не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 29727/01.07.2008 год. на В. Д. С. от гр. В. срещу въззивно Решение Nо 326 от 1.04.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 1307 /2007 година на Варненския окръжен съд , с което е отменено Решение от 15.03.2007 година по гр.д. Nо 2569/2005 година на Варненския районен съд по отхвърления иск по чл. 33 ал. 2 ЗС и е постановено ново, с което искът по чл. 33 ал.2 ЗС е уважен като е допуснато изкупуването от В. Ж. М. и И. Ж. М. на 2/3 идеални части от недвижим имот- НИВА от 8578 кв.м.с. Приселци, община А. м.”С”, по НА Nо 56/2003 година .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: