O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 11.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 638 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1511/15.04.2009 година от М. А. П. гр. С. срещу Решение Nо 39 от 10.03.2009 година по гр. в.. д. Nо 39/2009 год. на Смолянския окръжен съд , с което е оставено в сила РешениеNо 187 от 16.12.2008 година по гр.д. Nо 87/2008 година на Смолянския РС по отхвърлените искове по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на земеделски земи-паша в м.”Н”,”Чуфаджийца” и „Окманица” и на гори в землището на гр. Чепеларе-ревири „Ч”, „Н” и „С”.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. Св. Н. АК Смолян , обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с противоречиво разрешаване на въпроса за „емлячните регистри „ и „данъчните книги” като годните доказателства при установяване правото на собственост на процесните недвижими имоти- територии за паша и гори по ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ, с практика на съдилища -Решение Nо 526/08.10.2007 година по гр.д. N274/2007 г. На РС Смолян , Решение Nо 455/18.01.2008 година по гр.д. Nо 639/2007 година на ОС Смолян , Решение Nо 630/23.11.2007 година по гр.д. Nо 763/2007 г. На РС Смолян.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба на М. П. от ответната страна- Д. г. с.- Ч. , О. Ч., Р. д. по г. и О. с. „Земеделие” гр. Ч..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявения иск – установителен по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори и по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото да се възстанови собствеността на земеделски земи-паша, настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решение на районен съд по отхвърлените искове на М. П. , заявени на основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ . Съдът е приел, че от представените писмени доказателства –извлечения от данъчните книги за притежаваните от наследодателя на ищцата непокрити недвижими имоти, съпоставени с имотите по емлячния регистър , не могат да обосноват тезата за право на собственост към момента на смъртта на наследодателя през 1940 година на процесните гори.
Соченият съществен процесуално правен въпрос , с оглед на който касаторката обосновава допустимостта на касационното обжалване, е този за относимостта на емлячния регистър и извлеченията от данъчните книги и тяхната доказателствена стойност за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ. Поддържа се, че с обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с съсщия по посочените решения на Смолянския РС и ОС.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК .
Релевираният процесуален въпрос е от значение за проблемите на доказването и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на гори, национализирани към 1948 година , с оглед на уредените изрично доказателствени средства в ЗВСГЗГФ. При данните по делото и изложените от решаващият съд мотиви на обжалваното въззивно решение, и съпоставката с решаващите мотиви по представените като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК съдебни решение на съдилищата , настоящият състав намира , че липсва твърдяното противоречие. С въззивното решение не е нарушена трайно установената и прилагана от съдилищата / видно от приложените съдебни решения/ практика на преценката на материалната доказателствена сила на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност . Съдът е ценил като годни доказателства както отразеното по емлячния регистър, така и данните по извлеченията от данъчните декларации , но е направил своите изводи си за липсата на право-релевантните факти въз основа на анализа на същите и преценка с оглед на времето и приложимите правни норми. Доколкото би могло да се поддържа , че тази преценка е погрешна, то това обстоятелство би било от значение само ако е допуснато касационното обжалване на процесното въззивно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. вх. Nо 1511/15.04.2009 година от М. А. П. гр. С. срещу Решение Nо 39 от 10.03.2009 година по гр. в.. д. Nо 39/2009 год. на Смолянския окръжен съд , с което е оставено в сила РешениеNо 187 от 16.12.2008 година по гр.д. Nо 87/2008 година на Смолянския РС по отхвърлените искове по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на земеделски земи-паша в м.”Н”,”Чуфаджийца” и „Окманица” и на гори в землището на гр. Чепеларе-ревири „Ч”, „Н” и „С”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: