O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 13.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 215 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 60926/12.11.2009 година, заявена от Л. Д. В., Д. Д. С., Л. Д. С.,Л. М. К., Е. М. К., Н. З. В. и Б. З. А. чрез адв. С срещу въззивно Решение от 06.10.2009 година, по гр.възз. д. Nо 3044/2006 година на Софийския градски съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2. ГПК, с довода , че материално- правният въпрос за предпоставките за възстановяване собствеността на земеделски земи по реда на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- ТР 2/1996 година на ОСГК , Решение Nо 61 от 27.02.1995 година по адм.д. Nо 2351/1994 година на ВС-III отд., ; Решение Nо 269 от 29.10. 2007 година по гр.д. Nо 1010/ 2006 година на ВКС- V отд.; Решение Nо 975 от 19.07.1994 година по гр.д. Nо 1489/93 година на ВС- IV отд., Решение Nо 676 от 14 .11.1996 година по гр.д. Nо 876/1996 година на ВС-I отд. ; Решение Nо 435 от 15.07.2005 година по гр.д. Nо 2617/2003 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 409 от 31.05.2006 година по гр.д. Nо 2977/2004 година на ВКС-IV отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- И. К. , Й. И. , Д. Й. , Р. Й. чрез адв. С,с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК с възражението, че съдът е бил сезиран от тях и е разгледал отрицателен установителен иск , в рамките на който проблемът за предпоставките за реституцията по чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ не е разглеждан и не е обусловил изхода на спора. По представените решения не е ясно какво точно е противоречието с обжалваното решение . Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК с оглед на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед данните за данъчната оценка на целия имот от 1 485 лв.
С обжалваното решение, Софийският градски съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция с което на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по отношение на И. К. , Й. И. , Д. Й. , Р. Й. е прието за установено, че ответниците по иска Л. Д. В., Д. Д. С., Л. Д. С.,Л. М. К., Е. М. К., Н. З. В. и Б. З. А. не притежават правото на собственост върху следния недвижим имот- 520 кв.м. , представляващи реална част от неурегулиран имот Nо 010002 по КВС по ЗСПЗЗ, целият от 1864 кв.м., находящ се в землището на гр. Б. м.”К”.
За да уважи заявения отрицателен установителен иск и отрече правата на собственост на ответниците на посочената реална част от 520 кв.м. съдът е съобразил, че доколкото титулът , установяващ правото на собственост на ответниците, е решение по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и с оглед на оспорените права , в тяхна тежест е да установят предпоставките на чл. 10 ал.1 от ЗСПЗЗ в рамката на провеждания косвен контрол за законосъобразност на административния акт- решението на ПК/ ОбСЗГ. Липсата на ангажирани категорични доказателства, които да установяват правата на собственост на праводателя им е основният мотив обусловил крайния правен резултат.
След преценка на наведените доводи по изложението на касаторите , настоящият състав намира , че не са налице посочените основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
С ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС се прие, че под „ материално-правен или процесуално-правен въпрос „ по чл. 280 ал.1 ГПК се разбира основният правен проблем по делото, обосновал изхода на правния спор .
В рамките на конкретно заявения отрицателен установителен иск за собственост, проблемът за наличието на предпоставките на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ, когато ответникът черпи права от земеделска реституция, е основен правен проблем , но изводите на съда не почиват на превратно или неточно тълкуване на правната норма , а на фактическите изводи за липса на доказателства за правата на собственост на наследодателя към момента на внасяне имота в ТКЗС. Разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ е ясна и точна „възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС…”С ТР 2/1996 година на ОСГК се дават разяснения по приложението на други разпоредби на ЗСПЗЗ, поради което не може да се обоснове основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
След преценка предмета на разрешението правни проблеми по цитираните Решение Nо 269/ 2007 година на ВКС- V отд.; Решение Nо 975 /1994 година на ВС- IV отд., Решение Nо 676 /1996 година на ВС-I отд. , Решение Nо 435 /2005 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 409/ 2006 година на ВКС-IV отд., настоящият състав намира , че не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Приложението на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ не се разрешава противоречиво, винаги в рамките на косвения контрол за законосъобразност на решенията на ПК/ОбСЗГ съдът установява принадлежността на правото на собственост на правоимащите лица към момента на внасяне на земите в ТЗКС, като тежестта на доказване в на лицата , които черпят пара от оспорения от гл.т. на материална законосъобразност административен акт.
С отговора , защитата на ответника, е направила искане за присъждане на разноски по делото.
При изхода на спора пред касационната инстанция следва да се приеме , че ответниците имат право да им бъдат присъдени направените разноски за защита пред касационния съд, но само в установения размер пред съответната инстанция- чл. 81 ГПК. Липсата на представен с отговора документ за направени разноски не дава възможност такива да се присъдят.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС –второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 60926/12.11.2009 година, заявена от Л. Д. В., Д. Д. С., Л. Д. С.,Л. М. К., Е. М. К., Н. З. В. и Б. З. А. чрез адв. С срещу въззивно Решение от 06.10.2009 година, по гр.възз. д. Nо 3044/2006 година на Софийския градски съд.
Оставя без уважение искането на ответниците по касация И. К. , Й. И. , Д. Й. , Р. Й. за присъждане на разноски по делото пред касационния съд, като недоказано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: