O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 18.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1284 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10517/14.08.2009 година, заявена от Д. К. М. и М. К. М. , и двамата от гр. С. чрез адв. Д срещу въззивно Решение Nо 231 от 10.07.2009 година, постановено по гр.д. Nо 250/2009 година на Старозагорския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение с което е обезсилено решението по допускане на съдебна делба , е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,съществени нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Релевираните основни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК касаят правните изводи на съда за недопустимо на решението по допускане на делбата от гл.т. липсата на предмет на делбения процес- имота като обект на правото на собственост по решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД и този, трансформиран по нищожната делба новообразуван / като дял/ недвижим имот , както и се поддържа се довод за незаконосъобазност , поради липса на произнасяне за действието на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД по отношение на неучаствалия по делото съпруг.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ,т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довода , че въпросите: 1./ за действието на съдебното решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД спрямо неучаствал съпруг- в противоречие с практиката на ВКС 2./за действието и правните последици на невписването на правните последици на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД по отношение на неучаствалия съпруг- в противоречие с практиката на ВКС и 3./ за предмета на делбата при конкуренцията на основанията за възникване и съществуване на съсобствеността -решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД и предходна делба , извършена по съдебен ред- също в противоречие с практиката на ВКС . Сочат се Решение 18/18-19.11.1963 година по гр.д. Nо 19 на Пленума на ВС; ПП ВС 1/29.03.1965 година; Решение Nо 1104 / 14. 11. 2006 година по гр.д. Nо 1072/2005 година на IV отд ВКС; Решение Nо 452/22.03.2000 година по гр.д. Nо 994/1999 година на V отд. ВКС; Решение Nо 431-63 I ВС и Решение Nо 3588/1980 год. I .. Поддържа се и основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , с довода , че е необходимо ново произнасяне от касационния съд по съществените материално-правни и процесуални въпроси, по които се е произнесъл ОС, тъй като тези въпроси са многобройни и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, тъй като касаят значителен брой случаи и влияят на много сфери в отношенията по повод на съсобствеността .
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- адв. Д като пълномощник на М. С. П. , с която се поддържа , че при релевираните основания за допустимост на касационното обжалване, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, оспорва като некоректно възражението , че съпругът М. М. не е участвал в производството по чл. 19 ал.3 ЗЗД.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за характера на заявения иск – съдебна делба на недвижим имот с пазарна цена дела на касатора от 22 000 лв. , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че касационната жалба е подадена в срок , приема същата за процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд обезсилил Решение Nо 18 от 20.02.2009 година по гр.д. Nо 1250/2008 г. на Старозагорския районен съд , с което е била допусната съдебна делба на МАГАЗИН за промишлени стоки ,в гр. С., ул.”К”77, със застроена площ от 82.91 лв. с идентификатор Nо 68850.515.39.1.9, ведно с прилежащите помощни помещения и идеални части от общите части на сградата, между М. С. П. и Д. и М. М.
Прието е , че ищцата М е собственик по силата на влялото в сила решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД. За противопоставимостта на правата и на собственост по силата на обявения за окончателен предварителен договор от 21. 09.2001 година с влязло в сила Решение Nо 967 от 30.11.2005 г. по гр.д.Nо 688/2005 г. на ВКС, като вписването на исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД, макар и да е загубило действие поради невписване на решението, не е от значение за отношенията между страните по делото, тъй като охранителното действие на вписването има е спрямо трети лица , но не и за страните по делото, обвързани от силата на присъдено нещо на решението. Невписването на решението в 6 м. срок не влияе на конститутивното действие на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД.
За да се обезсили решението на първата инстанция, по допускане делбата на процесния магазин , въззивният съд е приел, че искът за делба е недопустим при липсата на предмет на делбения процес , тъй като подлежащия на делба обект на правото на собственост е недвижимия имот по решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД и не този, трансформиран по нищожната делба без участие на съсобственика М. П.
След преценка на доводите на касатора за допустимост на касационното обжалване с оглед на цитираните и представени по делото съдебни решение, като взе предвид цитираната съдебна практика , настоящият състав на ВКС счита , че НЕ СА налице основания за допустимост на касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК.
Поставените въпросите: 1./ за действието на съдебното решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД спрямо неучаствал съпруг- в противоречие с практиката на ВКС , 2./ за действието и правните последици на невписването на правните последици на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД по отношение на неучаствалия съпруг- в противоречие с практиката на ВКС и 3./ за предмета на делбата при конкуренцията на основанията за възникване и съществуване на съсобствеността , възникнала по силата на решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД и такава по предходна делба , извършена по съдебен ред по реда и на основание чл. 289 ГПК и чл. 291 ГПК , не са разрешени в противоречие посочените решения. Така Решение 18/18-19.11.1963 година по гр.д. Nо 19 на Пленума на ВС , приема , че при отхвърляне на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД и влизане в сила на такова решение , отпада значението на вписването на исковата молба, като след този момент ответникът по иска може да прехвърли правото на собственост и другите вещни права върху същия имот на трето лице – т.е. визира действието на вписаната искова молба при коренно различна хипотеза. С ПП ВС 1/ 29.03.1965 година се дават разяснения относно характера на решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД и неговото конститутивно действие и по отношение на неучаствали в производството лица, без обаче да се има предвид съпруг на страната обещател,който е участвал по делото като ответник , какъвто е настоящия случай- М. минев е участвал като ответник по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД и постановения съдебен акт го обвързва със силата на присъдено нещо. Липсва основание за констатиране на противоречие и с Решение Nо 1104 /14.11.2006 година по гр.д. Nо 1072/2005 година на IV отд ВКС, с което е прието, че „при извършени няколко разпоредителни сделки , с един недвижим имот, при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписване на исковата молба /по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД/ и на останалите актове, подлежащи на вписване. Правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове се противопоставят на трети лица/ касае иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД и противопоставимостта на вписана възбрана по отношение на имота . след вписване на исковата молба, тъй като основните правопораждащи за спора за собственост факти по делото очевидно са коренно различни. Неоносимо към повдигнатите въпроси е Решение Nо 452/ 22.03.2000 година по гр.д. Nо 994/1999 година на V отд. ВКС, тъй като третира въпроса за възможността един предварителен договор да се обяви за окончателен , „ ако след сключване на предварителен договор за продажба на имот , продавачът го е продал други му .” А поради непредставяне с изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК на цитираните Решение Nо 431-63 I ВС и Решение Nо 3588/1980 год. I , не може да бъде направен извод за противоречивост на дадените разрешение с тези по повдигнатите въпроси на обжалваното въззивно решение.
Доводът по изложението на касаторите , че съществените материално-правни и процесуални въпроси, по които се е произнесъл ОС, са многобройни и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, тъй като касаят значителен брой случаи и влияят на много сфери в отношенията по повод на съсобствеността, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК след като липсва аргументация по какви причини е наложително отново произнасяне на касационния съд и как би се постигнало уеднаквяване на съдебната практика , в каква насока предвид на изискването за развитие на правото.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10517/ 14.08.2009 година, заявена от Д. К. М. и М. К. М. , и двамата от гр. С. чрез адв. Д срещу въззивно Решение Nо 231 от 10.07.2009 година по гр.д. Nо 250/2009 година на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: