О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 590/23.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Балевска
Ч.гр.д.Nо 1779/2008 година, образувано по описа на I отд.
И за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 във вр.с ал.1 т.1 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007г./ ..
Д. Н. Г. и В. Н. Ц. , и двете от гр. В. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 2261 от 24.07.2008 г. на Варненския окръжен съд ,с което е потвърдено Определение Nо 6732 от 22.04.2008 година на Варненския районен съд по гр.д.Nо 42/2007 година за прекратяване на исковото производство по установителния иск по чл.97 ал.1 /отм./ срещу П. Т. Д. и И. Т. Д. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалните правила.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем интерес над 1000 лв.с оглед на данъчната оценка на имота, поради което и същата е процесуално допустима .
Допустимостта на касационното обжалване и при частните жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на условията по чл.280 ал.1 ГПК.
С изложените аргументи, имащи правната характеристика на изложение по см. на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, жалбоподателите Д. Г. и В. Ц. поддържат , че с обжалваното определение същественият материално-правен въпрос по делото– за наличието на правен интерес при заявения отрицателен установителен иск, е разрешен в противоречие с константната практиката на съдилищата-ТР 47/1963 година на ОСГК ВС.
При данните по делото и след преценка на наведените с частната касационна жалба доводи, настоящият състава намира , че не са налице условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
Производство пред районния съд е образувано по заявения/като евентуален/ от Д. Н. Г. и В. Н. Ц. , и двете от гр. В. отрицателен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ срещу П. Т. Д. и И. Т. Д. , и искане да се признае за установено, че последните двама не са собственици на недвижим имот-лозе от 0.945 кв.м.,находящо се в землището на гр. В.,м.” Франга дере” Nо 887 по КП на местността от 1973 година.
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определението на първата инстанция , с което е прекратено делото поради липса на правен интерес от търсената защита. Изводите на съда са базирани на обстоятелството, се искът е заявен без жалбоподателките ищци да имат титул за собственост , тъй като като правоимащи лица по см. на чл.10 ЗСПЗЗ са в процес на реституционната процедура, без да е налице позитивно произнесено решение на ОбС”З”гр. Варна.
Посоченото решение на ВС от 1963 година не разрешава идентична или дори сходна хипотез, поради което не може да се приеме ,че са налице основания по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото определение на втората инстанция.
След като не е налице основанието , с които жалбоподателите обосновава допустимостта на касационното обжалване, то това обжалване се явява недопустимо според разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения , състав на ВКС- първо отделение на гражданката колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Д. Н. Г. и В. Н. Ц. , и двете от гр. В. срещу Определение Nо 2261 от 24.07.2008 г. на Варненския окръжен съд ,с което е потвърдено Определение Nо 6732 от 22.04.2008 година на Варненския районен съд по гр.д.Nо 42/2007 година за прекратяване на исковото производство по отрицателния установителен иск по чл.97 ал.1 /отм./ срещу П. Т. Д. и И. Т. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :