О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София, 19.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2743 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Х. Т. от гр. П., против решението от 20.03.2008г., постановено по гр.д. №24/2008г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решението от 30.10.2007г. по гр.д. №109/2007г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отхвърлен предявения от Г. Х. Т. против О. П. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на І гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1, т.2 и т.3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
Въззивното решение е постановено по иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 59 700лв.
Решаващите мотиви в решението на въззивния съд, за да отхвърли иска за неоснователно обогатяване са, че не е налице обогатяване на общината със стойността на апартамента за сметка на ищеца, комуто по реда на чл.102 от ЗТСУ/отм./ са цедирани правата на отчуждения собственик-негова майка, за придобиване на апартамента в имотно обезщетения за отчужден недвижим имот по реда на ЗТСУ/отм./.
Релевирания от касатора въпрос за приложимата редакция на чл.103 от ЗТСУ/отм./ с оглед на датата на заповедта по чл.100 от ЗТСУ/отм./, с която е определен конкретния имот, предоставен в обезщетение, принципно е съществен за установяване на придобивния момент и оттук за установяване налице ли е обедняване на ищеца. В конкретния случай решаващите мотиви на въззивното решение, че е установено обедняването на ищеца, са благоприятни за ищеца. Неоснователни са доводите, че релевираният въпрос е от значение за спора, тъй като е от значение за установяване нищожността на продажбата на незавършения строеж на сградата, в която е следвало да бъде изграден апартамента, извършена от синдик в производството по несъстоятелност на „О”ЕАД, гр. П.. Съдебната практика константно приема, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, поради което релевираният от касатора въпрос не е съществен за спора.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.03.2008г., постановено по гр.д. №24/2008г. на Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: