О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 06.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1214 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.07.2009 год. по гр. д. № 149/2009 год. Хасковкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 22.12.2008 год. по гр. д. № 828/2007 год. на Хасковския районен съд само в частта му, с която е отменен нотариален акт № 33/94 год. в частта над 2/3 ид. ч. и вместо това е постановил друго, с което е намалил дарението по нот. акт № 33/94 год. на 5/8 ид. ч. от парцел **** – 5923, 5924 в кв. 109 по плана на гр. Х. и сградите в него от Ш. Р. Р. в полза на внука му М. С. Р. за частта до 2/3 ид. ч. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификационен № 7* по кадастралната карта на гр. Х. с описаните в решението сгради в него между Е. М. Р., Р. М. Б., А. А. Т. при дял по 19/144 ид. ч. за всеки от тях, И. Щ. Ч. с дял 38/144 ид. ч. и М. С. Р. с дял 49/144 ид. ч.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от М. Р. , с оплаквания за неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, респ. отхвърляне на иска за делба.
Съделителите Е. Р. , Р. Б. и И. Ч. , в писмен отговор, чрез пълномощника им адв. П. П. , оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, в първата фаза на съдебната делба.
Образувано е по предявен иск за делба на наследствен имот в гр. Х., представляващ поземлен имот с построените в него сгради, останал в наследство от Х. Е. Р. , починала през 1993 год. и Ш. Р. Р. , починал през 1997 год., като страните по делото са техни наследници по закон – син и внуци.
Ответникът М. Р. е оспорвал иска с твърдението, че е индивидуален собственик на имота, на основание дарение на 5/8 ид. ч. от него от неговия дядо Ш. Р. с нот. акт № 33/94 год. и на основание давностно владение, съгласно констативен нот. акт № 126/2001 год.
Дарението е оспорено от страна на ищците с твърдение, че са накърнени запазените им части от наследството на Ш. Р.
Въззивният съд е приел, че имотът, предмет на делбата с идентификатор 77195.739.76 по кадастралната карта на гр. Х., с построените в него три сгради, е останал в наследство от Х. и Ш. Р. , починали съответно 1993 и 1997 год. и до снабдяването на ответника М, сега касатор, с констативен нотариален акт през 2001 год. не е изминал необходимия период от 10 години, както и че не е налице владение, противопоставимо на другите сънаследници, с оглед събраните свидетелски показания. Неприложима е и разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС относно кратката придобивна давност.
Въззивният съд намерил за основателно и възражението на ищците за накърняване на запазената им част от наследството с дарението на наследодателя Ш в полза на касатора. Предмет на това дарение е притежаваната от него 5/8 ид. ч. от имота след смъртта на съпругата му Х. /4/8 на собствено основание и 1/8 по наследство от нея/, като с оглед правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН е определил запазената и разполагаемата част, като последната възлиза на 1/3 ид. ч. от притежаваната от наследодателя 5/8 ид. ч. от имота. До този размер дарението е зачетено, като делбата е допусната при съответните квоти по закон на наследниците.
Касаторът М. Р. поддържа в касационната жалба, че имотът няма наследствен характер, тъй като той е изключителен негов собственик – по дарение от дядо му с нот. акт № 33/94 год. и по давност и наследство – нот. акт № 126/2001 год. Живее в имота и го владее повече от 10 год., от преди смъртта на наследодателя. Декларирал го е на свое име и плаща данъци. Намерението за своене се предполага, като същото е и доказано от свидетелските показания. Другите сънаследници не са се противопоставяли на владението му, тъй като живеят в Т. Поддържа становище, че е придобил по давност и запазените части от наследството на останалите наследници, както и без искане от всички за накърняване на запазена част, съдът е намалил дарението до размер на тази запазена част, като и същата е определена неправилно – 2/3 ид. ч. не било равно на 60/144 от имота- /2/3 от 5/8 ид. ч.=10/24 х 6 =60/144/. Тези въпроси касаторът ги извежда като такива, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие на закона и съдебната практика, като ги е формулирал по специфичен начин в приложеното към жалбата изложение. В същото е посочено като основание за касационно обжалване разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК, която не е от предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касацията.
Освен това, касаторът се позовава и на приложена съдебна практика, намерила израз в две решения на ВКС, като поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с тях – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Последното не е налице, тъй като не се констатира противоречиво произнасяне по поставените в изложението въпроси относно владението и придобивната давност, тъй като направените в тях изводи са обосновани от установените конкретни факти по отделните казуси. Касаторът не сочи изрично по кои въпроси намира такова противоречиво произнасяне, а излага оплаквания за неправилност на изводите в обжалваното от него решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК, което има за предмет наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите е и соченето на процесуалноправни въпроси, като липсата на задълбочено интерпретиране на разпоредбата на чл. 79 ЗС, на събраните доказателства и доводите му.
В заключение следва извода, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед този изход и направеното от ответниците по жалбата искане за присъждане на направените разноски, последните следва да се възложат в тежест на касатора.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 151 от 10.07.2009 год. по гр. д. № 149/2009 год. на Хасковския окръжен съд по подадената от М. С. Р. от гр. Х. касационна жалба против него.
Осъжда М. С. Р. да заплати на Е. М. Р., Р. М. Б. и И. Щ. Ч. направените в настоящето производство разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: