О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 18.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 153 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 277 от 2.11.2009 год. по гр. д. № 601/2009 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.06.2009 год. по гр. д. № 752/2008 год. на Радомирския районен съд, с което е допусната съдебна делба на имот, представляващ УПИ *Х – 153 в кв. 25а по плана на с. И., община Р., с площ 845 кв. м. между С от с. К., община К. и Д. А. С. от с.глярци, община Р., по ? ид. ч. за всеки от тях.
Въззивното решение се обжалва в срок от съделителят Д. А. С., чрез пълномощника му адв. Бл. Б. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му.
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи като основания за допускане на касационното обжалване на решението тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с позоваване на съдебна практика, която не е представена от касатора.
В писмения отговор на другия съделител – С. А. С., чрез пълномощника му адв. Д. Ц. , се поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, поради липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Евентуално се оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се е развило по реда на ГПК, в сила от 1.03.2008 год., и е образувано по иск за съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот в с. И., община Р., придобит от тях на основание покупко-продажба с нот. акт № 135/1963 год.
Ответникът по иска, сега касатор, е възразявал, че изключителни собственици на спорния имот са той и синовете му И. , С. и Й. Д. , на основание давностно владение и наследство, легитимирайки се с нот. акт № 68/2003 год. Впоследствие, чрез прехвърлителна сделка, имотът е преминал в патримониума на двама от синовете му – И. и С. Д. – нот. акт № 72/2003 год.
Въззивният съд е приел, че имотът, предмет на предявения иск за делба, не е изключителна собственост на ответника и неговите синове, на поддържаното от него основание придобивна давност, тъй като не е установено по делото наличието на субективния елемент на владението му. Същият не е доказал, че е владял имота като свой, че е довел това свое променено намерение до знанието на другия съсобственик, чрез изрично противопоставяне на правата му или да го е отстранил от владение през периода до съставянето на констативния нотариален акт от 2003 год. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, с оглед родствената им връзка с касатора, а доказателствата относно построената в имота жилищна сграда намерил за неотносими, с оглед на това, че тя не е предмет на спора. Поради това и приел, че имотът е съсобствен между страните, като придобит от тях при равни права, и допуснал извършването на делбата му.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили изводите на съда, и на второ място, с оглед поддържаните в изложението основания – т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, че са решени в противоречие с практиката на ВКС или имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Неоснователно касаторът поддържа в жалбата си, че всеки правен въпрос е основание за достъп до касационно обжалване, като позоваването на мотивите на решение № 4 по конст. д. № 4/2009 год. е неуместно с оглед вложения смисъл. В изложението не са посочени конкретните правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, а дори и да се изведе от съдържанието на жалбата като въпрос този за необходимите предпоставки за настъпване на правните последици на придобивната давност, респ. принадлежността на правото на собственост в лицето на трети добросъвестни купувачи, то липсват съображения тези въпроси да са решени в противоречие на практиката на ВКС или да обосновават предвиденото в закона значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – по същите е налице и утвърдена съдебна практика.
Изложените от касатора оплаквания за необсъждане на събраните доказателства и доводите на касатора представляват касационни основания за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като не се поставя конкретен процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който да е обосновал направения от него извод за наличие на съсобственост в имота и допускане на съдебната делба.
В заключение следва извода, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 277 от 2.11.2009 год. по гр. д. № 601/2009 год. на Пернишкия окръжен съд по подадената от Д. А. С. от с. И., община Р., чрез адв. Бл. Б. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: