О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 01.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1120/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. и И. В. Б., град В., чрез пълномощника им а. Т, срещу въззивно решение №866 по гр. дело № 1221/2007 г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставят се въпроси за недопустимост на иска, за несъобразяване на ПП ВС № 7/1965г. по преценка на събраните по делото доказателства и експертизи, както и по въпроси за правомощията на въззивната инстанция относно основанието за отмяна на първоинстанционното решение – чл.207,б.”б” ГПК /отм./. Сочи се, че въпросът относно понятието сграда в хипотезата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация К. Т. Б., гр. В., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 20.03.2007г. по гр. д. № 1781/2007 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Б. И. Б. и И. В. Б., че К. Т. Б. е собственик по реституция на недвижим имот с площ 640 кв.м., находящ се в землището на гр. В., м.”М”, съставляващо имот № 164 по ПНИ на с.о.”Т” и Б. И. Б. и И. В. Б. са осъдени да предат на К. Т. Б. процесния имот на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че са предявени при условията на евентуалност : главен осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС и евентуален отрицателен установителен за собственост с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и предвид основателността на главния иск, не е разгледал отрицателният установителен иск. От фактическа и правна страна е прието, че решение № 535/1998г. на ПК-Варна е възстановено правото на собственост на ищците върху процесния имот,попадащ в терен по пар.4 ЗСПЗЗ и представляващ имот № 1* по КП от 1956г., включващ и процесния имот пл. №164 по ПНИ с площ 0.640 дка. С решението на ПК е завършена процедурата по възстановяване на имота, имотът е индивидуализиран по КП от 1956г. Легитимирането на ответниците като собственици на процесните 0.640 кв.м. се основава на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно който те трябва да установят, че на праводателите им е предоставено право на ползване върху земя по §4 и че са изградили сграда върху нея до 01.03.1991г. От тези предпоставки не е установена втората – а именно, че е построена в имота сграда, тъй като постройката не отговаря на изискванията на действащата към релевантия момент Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г. /отм./. Тя е тип паянтова – дървено бунгало, не притежава помещение, годно за обитаване и малка кухня, а само помещение за складиране на инвентар. Изводите са направени след обсъждане на данните по делото, вкл. тричленната техническа експертиза, приета във въззивното производство.
Поставеният от касаторите въпрос относно правомощията на втората инстанция, не обуславят допускане на касационно обжалване. В съответствие с разясненията, дадени в ТР№1/04.01.2001г., ОСГК, въззивният съд е направил самостоятелни изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция, като е обсъдил събраните в процеса доказателства. Постановеното решение е в съответствие с трайната съдебна практика, в т.ч. и ПП ВС №7/1965г. по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните факти и обстоятелства в процеса и след обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност да направи релевантни за спора изводи. Въззивният съд е обсъдил по реда на чл.188,ал.1 ГПК /отм./ писмените доказателства – решение на ПК № 535/1998г., съдържащо индивидуализация на имота по КП от 1956г., удостоверение изх. №2261/2008г. на ОСЗ-Варна и приетите по делото технически експертизи, за да направи извод за това, че имотът на ищците е в достатъчна степен индивидуализиран по граници, площ и местност и в него попада процесната площ, която владеят ответниците. Изводите за наличие на идентичност на предоставения за ползване имот с претендирания са основани на техническата експертиза, както и на съвпадението на всички граници, описани в удостоверението за предоставяне на ползването и границите, вписани в регистъра към ПНИ. Приложените от касаторите решения на ВКС не установяват противоречиво разрешение на повдигнатите въпроси в идентични случаи, поради което са неотносими.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по втората група въпроси, посочени от касатора и решени в обжалваното решение, отнасящи се до предпоставките на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение при релевираните в исковото производство доводи за неосъществен фактически състав на трансформирането правото на ползване в право на собственост, не е в противоречие с трайната съдебна практика по тълкуването на понятието „сграда” в приложимата хипотеза и с оглед §1в, ал.3, т.1 ДР от ППЗСПЗЗ, който внася уточняване на същото понятие по смисъла на §4а, ал.1 ПЗР на същия закон. Ето защо и с оглед липсата на определение на понятието сграда в ЗСПЗЗ субсидиарното прилагане разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата /ППЗТСУ, Наредба №5/77г./ във връзка с разпоредбата на §1в от ДР ППЗСПЗЗ, е в съответствие с трайно установената съдебна практика.
Въпросите, поставени от касаторите относно необосноваността на обжалваното решение, не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като касаят пороци по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК и не следва да се разглеждат в производството по предварителна селекция на жалбите, каквото е това по чл.288 ГПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №866 по гр. дело № 1221/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.