О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
София, 29.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 786/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М.,с. Нови хан, община Е., чрез пълномощника си В. Г. , срещу въззивно решение №524 от 18.07.2008г. по гр.д. №371/2007г. на Софийския окръжен съд.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и ГПК. Сочи се процесуалноправен въпрос по приложението на чл.157 ГПК /отм./, материалноправен въпрос по приложението на §4б,ал.1, изр.2 ПЗР ЗСПЗЗ и §1б, ал.1 ПЗР ППЗСПЗЗ. Касаторът счита, че в противоречие практиката на ВКС не е допуснато релевантно доказателствено искане за допълнителна експертиза. Налице е противоречиво разрешение при идентични случаи по отношение приложението на §1б, ал.1 ППЗСПЗЗ за изчисляване разстоянието до населеното място. Решаването на този въпрос счита за значимо с оглед точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба П. К. К., гр. С., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 05.02.2007г. по гр.д. № 160/2005г. на Елинпелинския районен съд. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от М. А. М. против П. К. К. установителен иск са собственост на дворно място с площ 700 кв.м., съставляващо парцел **** по парцеларния план на м.”П”, землището на с. Н. хан, съставляващ имот № 9* по плана по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ на новообразуваните имоти в м.”П”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата не е установила осъществяването на фактическия състав на правопораждащите правото и на собственост върху имота факти. Тя не е придобила правото на собственост върху имота по реда на §4б, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ /ред. ДВ бр.28/92г./, защото са отсъствали условията на посочената разпоредба за трансформиране правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Имотът е имал характер на земеделска земя, бил е незастроен, върху него е било предоставено право на ползване съгласно актове, посочени в §4 ПЗР ЗСПЗЗ, земята е била оценена според изискванията на закона. С оглед валидността на трансформацията обаче е въведено изискване местонахождението на земята, предмет на преобразуването, да не е на по-малко от 30 км. от градовете с население над 300 000 жители, независимо от общината, в която се намира, респ. да не е на по-малко от 10 км. от крайбрежната ивица. Процесният имот, съгласно заключението на вещото лице, стои на отстояние по-малко от 30 км. до центъра на София. За преценката и измерването на разстоянието е приложима разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно която измерването е по въздушна линия.
Поставените от касатора въпроси са обуславящи изхода на спора, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както не са и решавани противоречиво от съдилищата. Посочените като противоречива практика на съдилищата решения № 182/2007г. по гр.д. № 230/2006г. на Софийски окръжен съд и № 165/09.11.2006г. по гр.д. № 177/2005г. на Елинпелинския районен съд са постановени по един и същи гражданскоправен спор като е уважен иск за установяване право на собственост, предявен от други физически лица, придобили имот по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, срещу настоящата ответница по иска К. , за съседен имот в терена по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. С решение № 1297/17.11.2008г. на ВКС, ІІг.о. е отменено въззивното решение по гр.д. № 230/2006г. на Софийския окръжен съд като е прието, че нормата на §5, ал.1 ПЗР ППЗСПЗЗ има тълкувателен характер и поради това е приложима за разглежданата хипотеза, поради което и на основание §4б, ал.1 ПЗР ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр.34/1992г. отстоянието следва да се изчислява по въздушна линия с начална точка центърът на населеното място с над 300 000 жители до най-източния контур на зоната по одобрение ПНИ по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не по пътя на Пловдивско шосе.
С оглед изложеното следва да се приеме, че по първата група въпроси относно измерване на разстоянието относно земи по §4б,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие, а в съответствие с трайната практика на ВКС, съгласно която при преценка дали са налице предпоставките на §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се извърши за спазване изискването на §5,ал.1 ПЗР за отстояние на земеделската земя на не по-малко от 30 км. от съответното населено място по въздушна линия. Като е приел, че приложим е методът на изчисление на разстоянието по въздушна линия, а не топографският метод по пътната карта, т.е. по съответното шосе за достъп до населеното място, въззивният съд е съобразил тълкувателния характер на нормата на §5,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, както и съответните опитни правила, възприети в кредитираната от него експертиза. Поставените от касатора процесуално-правни въпроси по приложението процесуалните правила – чл.157 ГПК /отм./ вр. чл.188,ал.1 ГПК /отм./, не са решени в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която се допускат само относими към спора доказателствени искания. Въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и като не е допуснал експертиза, съгласно направено в съдебно заседание на 18.06.2008г. искане за измерване на разстоянието по пътна карта, не е дал разрешение на поставените от касатора процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага такова тълкуване на посочените правни норми, което да е от значение за точното им прилагане, както и за развитието на правото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №524 от 18.07.2008г. по гр.д. №371/2007г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.