О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 15.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №1110/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С. и Д. К. С., град В., чрез пълномощника им а. Н, срещу въззивно решение №902 от 22.06.2009г. по гр. дело № 303/2009г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по правния въпрос относно това, че не се е трансформирало правото им на ползване в право на собственост, както и че ищцата е собственик на имота по силата на земеделска реституция, имайки предвид единствено решението на поземлената комисия. Не са взети предвид представените по делото доказателства, установяващи, че още към 1987г. в имота има законно изградена постройка и е извършено плащане по определената оценка, което е пречка за реституцията в територии, предоставени по параграф 4 ЗСПЗЗ. Сочи се, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Г. Т.,гр. Варна, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 28.11.2008г. по гр. д. г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на П. Т. срещу С. С. , Д. С. , Е. П. и Т. П. за предаване владението върху реална част от имот пл. № 585 по ПКП към ПНИ „Т”. По реда на чл.208,ал.1 ГПК/отм./ е прието за установено по отношение на С. С. , Д. С. , Е. П. и Т. П. , че П. Т. е собственик по наследство и реституция на ? ид.ч. от недвижим имот с площ 345 кв.м., представляваща реална част от имот пл. №585 по ПКП към ПНИ „Т” с конкретно посочени граници, очертан с кафяв цвят на скицата на в.л. и С. С. , Д. С. , Е. П. и Т. П. са осъдени да предадат владението на П. Т. върху същия имот на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че ищцата е наследник на Д. Я. Б. , поч.1962г. На наследниците на последния с решение на ОСЗГ- В. от 01.06.1998г. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот, представляващ лозе от 4,074 дка, находящо се в землището на В. , м.”Б” като имотът включва част от имот пл. № 585 по КП от 1956г. с площ 0,724 дка. От техническите експертизи е установено, че възстановеният с решението на поземлената комисия имот съставлява имот пл. № 1* по КП”К” от 1956г. Възстановеният имот от 4 426 кв.м. е идентичен с имот пл. №10491 по КП от 1956г. В имота попада част от имота, който се владее от ответниците с площ от 385 кв.м., съгласно скицата. Към момента на издаване на решението на ПК реституционната процедура се счита за завършена с факта на издаване на позитивното решение. Индивидуализацията на имота е осъществена по действащия преди кооперирането КП от 1956г. Легитимирането на ответниците като собственици на процесните 345 кв.м. се основава на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. С. С. и Д. С. нямат противопоставими права, които да черпят от §4а ЗСПЗЗ, тъй като на първата е предоставено право на ползване, което се отнася до имот пл. №5851. В тази връзка въззивният съд е обсъдил удостоверения № 28 и 29 от 06.07.199ог. на ИК на ОбНС, установяващи, че на Е. П. и С. С. е било предоставено право на ползване върху самостоятелни имоти с площ по 500 кв.м., находящи се в землището на гр. В., м.”И”, съобразно решение № 43/1990г. правопораждащ факт за предоставеното право на ползване е решението на ИК на ОбНС. Представеното по делото копие от протокола е неавтентично и доколкото ответниците основават правата си на него следвада се приеме,че на същите не е било предоставено валидно право на ползване. Не е установена идентичност и между местностите „Б” и „И”.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по поставените правни въпроси. Въпросът за активната материалноправна легитимация е решен в съответствие с константната съдебна практика относно собственическите права, произтичащи от земеделска реституция като е зачетено решението на ОСЗГ в качеството му на административен акт, възстановяващ правото на собственост върху земеделската земя по реда на ЗСПЗЗ. Касаторите не са развили по-подробни доводи по повдигнатия въпрос. Посоченото от тях решение №1274/2009г. по гр.д. №5725/2007г. на ВКС, третира въпроса за осъществяване косвен съдебен контрол на решението на ПК при оспорване на материалноправната му законосъобразност от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и необходимостта в този случай от пълно и главно доказване правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на внасяне на земята в ТКЗС. В решение № 1276/2009г. по гр.д. № 5310/2007г., ВКС, І г.о. се поставя въпрос за индивидуализацията на реституирания имот с решение на ПК по КП от 1956г. като е прието, че според действащата редакция на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.59 от 26.05.1998г./ ПК е възстановила имота в стари реални граници по реда на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ. Даденото разрешение в обжалваното решение на въпроса относно изпълнение на реституционната процедура не противоречи, а съответства на приетото в цитираното решение.
Втората група въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК относно предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не са обсъждани като част от предмета на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел липса на валидно предоставяне право на ползване по смисъла на §4а ЗСПЗЗ за процесния имот и не е обсъждал останалите предпоставки за трансформирането му в право на собственост – наличие на изградена сграда към релевантния момент и заплащане на определената по надлежния ред цена. Повдигнатите въпроси за тези предпоставки не могат самостоятелно да обосноват допускане на касационно обжалване след като не са обусловили решаващите изводи на съда. Ето защо и посочените в тази връзка решения на ВКС не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Няма искане от ответницата по касация за присъждане на разноски за настоящото производство и такива не следва да се присъждат.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК постъпилата по делото молба вх. №174/08.01.2010г. на С. С. С. и Д. К. С. за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282,ал.2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №902 от 22.06.2009г. по гр. дело № 303/2009г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба на С. С. С. и Д. К. С., град В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. С. и Д. К. С. с вх. №174/08.01.2010г. за спиране изпълнението на въззивно решение №902 от 22.06.2009г. по гр. дело № 303/2009г. на Варненския окръжен съд по реда на чл.282,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.