О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр. София, 13.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1496 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. А. П., чрез пълномощниците си адвокатите Ц. и М. , обжалва в срок въззивното решение от 9.07.2009 год. по гр. д. № 179/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.06.2007 год. по гр. д. № 6771/2004 год. на Софийския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касаторката против „К” А. , С. о. , район „В”, Държавата, представлявана от МРРБ и Б. н. ф. искове за осъждането им да й предадат владението върху имот, представляващ бивша нива в землището на с. Б., м. „К”, с площ 3 835 кв. м., при описаните съседи по нотариален акт, съставляващ имот с пл. № 189 к. л. 640 по кад. план от 1946 год. и пл. № 374 по кад. план след 1950 год., попадащ в местността „Национален киноцентър” и обозначен по буквите АКБВГДА по заключението на вещите лица Х. , Н. и П.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, както и по процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест между страните в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС – решения и определения по конкретни дела, които не са представени с изложението.
Ответникът Б. н. ф., чрез пълномощника му адв. М, оспорва допустимостта на касационното обжалване, по съображенията във възражението по него.
Останалите ответници по иска не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касаторката ревандикационен иск, въззивният съд приел, че не са налице предпоставките на поддържаното реституционно основание – чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като спорният имот е отчужден към 20.12.49 год. Съдът подробно е проследил елементите по осъществената процедура по изменението на общия градоустройствен план на СГО, приключила с издаване на Указ на МС за одобряване на решението на специализирания орган за това – Градоустройствен съвет при СГО, съгласно Наредба-закон за градоустройствения съвет при СГО от 1945 год. Съгласно действуващия към 20.12.49 год. Закон за приложение на общия градоустройствен план на гр. С. чл. 77, ал. 3, отчуждаването на имоти за осъществяване на предвидени по плана мероприятия се счита осъществено по силата на самите подробни регулационни планове, поради което и с одобреното изменение на плана е настъпил вещнотранслативния ефект на отчуждаването на спорния имот, собственост на наследодателя на ищцата. Ирелевантни обстоятелства са липсата на образувана преписка, както и получаване от наследодателя на обезщетение за имота.
Следователно, релевантно за извода за неоснователност на иска е произнасянето по въпроса за наличието на законово основание за завземането на имота от държавата – чл. 77, ал. 3 ЗПОГПС, което изключва наличието на основанието по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
По този обуславящ изхода на спора въпрос касаторката не е представила съдебна практика, с която да е илюстрирала наличието на противоречивото му решаване, вкл. и задължителна практика, съгласно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – тълкувателни решения и ППВС, тълкувателни решения на ОС на ГК, ТК, или на ОСГТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цитираните в изложението съдебни решения не са представени, поради което и не могат да бъдат обсъждани, в какъвто смисъл е и възражението на ответника БНФ.
Действително, въззивният съд е приел, че за извода му за наличие на законово основание за завземане на имота е ирелевантно обстоятелството за заплащане на обезщетение на бившия собственик, но този въпрос не е обусловил решаващия му извод за вещнотранслативния ефект на отчуждаването по силата на плана, съгласно закона. Начинът на формулиране на материалноправния и процесуалноправен въпрос от касаторката в представеното изложение не обуславят извода, че същите са от категорията на тези, релевантни за извода на съда за липса на реституционното основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Дали ищцата е собственик на имота е въпрос, който е предмет на спора, а освен това, не е представена и съдебната практика, в която според касаторката е налице противоречиво решаване, вкл. и по въпроса за разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Затова и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 2 ГПК не е налице и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 202 от 9.07.2009 год. по гр. д. № 179/2008 год. на Софийски градски съд, по подадената от В. А. П., чрез адвокатите И. Ц. и А. М. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: