О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..81
гр. София, .01.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1186 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. Й. Г. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Л. К. , обжалва в срок въззивното решение от 26.06.2008 год. по гр. д. № 3640/2006 год. на Софийски градски съд, с което частично е отменено първоинстанционното решение от 13.06.2006 год. по гр. д. № 737/2005 год. на Софийския районен съд и вместо това е постановено друго, с което касаторът е осъден да предаде на Ц. И. Ц. владението на 480 кв. м. – източната част от дворно място, представляващо УПИ ХVІІІ в кв. 244 по плана на гр. С., м. “О”, при посочените граници на спорната площ, на основание чл. 75 ЗС.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск по чл. 75 ЗС, респ. за неправилността му поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд с произнасяне по предявения иск по чл. 76 ЗС или същият се отхвърли от настоящата инстанция.
В касационната жалба се съдържат и доводи, имащи характер на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с които касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въпросът за правната квалификация на предявения против него иск представлява процесуалноправен такъв, който е решен в противоречие с представеното определение № 482 от 10.12.2007 год. по гр. д. № 2322/2007 год. на ВКС, V г. о. и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор ищецът Ц. И. Ц., чрез пълномощника му адв. Ефр. Цокова, оспорва касационната жалба и претендира заплащане на съдебните разноски в настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отмени първоинстанционното решение в частта му относно площта от 480 кв. м., представляваща част от дворното място и вместо това да уважи предявения против касатора иск, въззивният съд приел, че са налице предпоставките по чл. 75 ЗС – установено е наличие на владение от ищеца на спорната площ от имота, продължило непрекъснато повече от шест месеца, което ответникът нарушил с действията си по започване на строителство в имота – премахнал дръвчетата, складирал строителни материали и предприемането на осъществяване на изкопни работи. Съдът кредитирал показанията на свидетелката Т, съседка на имота, които не се опровергават от показанията на ангажирания от ответника свидетел П, който, както и ответникът, е купил съседен имот през м. 12.2003 год. и показанията му не сочат на установяване на фактическа власт върху имота от ответника от този момент.
За спора е ирелевантно обстоятелството, че дружеството, чийто управител е ответникът, сега касатор, е собственик на имота.
С оглед позоваването от касатора на определението по ч. гр. д. № 2322/2007 год. на ВКС, V г. о., следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото то не представлява задължителна за съдилищата съдебна практика, обосноваваща приложното поле на основанието по т. 1.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно правната квалификация на правния спор с оглед изложените от ищеца фактически твърдения, определяща и неговата защита срещу предявения иск, действително е релевантен за изхода на спора с оглед предопределяне вида и обема на търсената съдебна защита. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос – относно правната квалификация на иска за нарушено владение, разглеждайки го като такъв по чл. 75 ЗС, не е в противоречие с разрешението, дадено в приложената съдебна практика. Представеното определение е неотносимо към въпроса за правната квалификация на настоящия иск, доколкото същото има за предмет обжалване на налагане на допълнителна държавна такса по чл. 65 ГПК /отм./ в друго производство, като посочването в него на правната квалификация по чл. 76 ЗС не обосновава приложимостта на същата към фактите и обстоятелствата по настоящето дело.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото има утвърдена съдебна практика по поставения от касатора въпрос за правната квалификация на иска като процесуална дейност на решаващия съд, въз основа на релевираните фактически основания. Други съображения в тази насока не са изложени от касатора, а оплакванията му за необоснованост на извода на съда за наличие на владение от страна на ищеца, тъй като е налице търпяно държане, което не може да се защити с иск по чл. 75 ЗС, както и относно твърденията за неправомерно поведение от страна на ищеца, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С оглед направеното от ищеца искане за присъждане на направените разноски, касаторът следва да понесе същите в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26.06.2008 год. по гр. д. № 3640/2006 год. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, по подадената от Б. Й. Г. от гр. С., чрез адв. Л. К. , касационна жалба против него.
Осъжда Б. Й. Г. да заплати на Ц. И. Ц. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: