О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр. София, 12.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1450 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците Г. В. К., М. В. Р. и Н. В. А. от с. Н. хан, община Е., чрез пълномощниците им адвокатите В. Г. и Хр. К. , обжалват в срок въззивното решение от 4.08.2009 год. по гр. д. № 1068/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което, след отмяната на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от тях против П. К. К. искове за собственост на имот в землището на с. Н. хан, м. „П” /”Т”/, с площ от 670 кв. м., съставляващо парцел **** 117 по парцеларния план на местността и същите са осъдени да понесат направените от ответницата разноски.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускане на касационното му обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържат, че въпросът за разстоянието от центъра на гр. С. до външната граница на зоната за земеделско ползуване, обусловил и извода на въззивния съд за липса на тази предпоставка по пар. 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед липсата на съдебна практика по него, а и нормативна уредба. Поставят и въпроса за променения статут на имота, който не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, както и относно понятието „овощна градина”, като считат, че направените от съда изводи са неправилни и необосновани.
В писмен отговор ответницата П, чрез пълномощника й адвокат Ив. Г. , поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният установителен иск за собственост върху имота, попадащ в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на ответницата такъв в м. „Т” и представляващ парцел **** по парцеларния план на м. „П” с площ 670 кв. м., въззивният съд е приел, че не са били налице материалноправните предпоставки за трансформиране на правото на ползуване на наследодателя на ищците в право на собственост. Конкретно – имотът не е представлявал лозе или овощна градина към момента на изкупуване от наследниците на ползувателя – 30.09.93 год., не е установено от ищците, че имотът е единствена на семейството земеделска земя и същото живее постоянно в с. Н. хан, в чието землище е спорният имот, поради което и съгласно пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползуване от 1966 год. по ПМС № 21/63 год. е прекратено. Същото може да се трансформира в право на собственост на ползувателите само при наличие на кумулативно предвидените предпоставки по пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, които не могат да се тълкуват разширително.
Установено и от заключенията на приетите експертизи, че спорният имот се намира на разстояние по-малко от изисуемото се в закона – 30 км. от центъра на гр. С., измерено по въздушна линия, съгласно пар. 5, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Поставените от касаторите правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, са обусловили извода му за неоснователност на предявения установителен иск за собственост на спорния имот, представляващ земеделски такъв и попадащ в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, на което основание самите ищци претендират да са придобили собствеността. Макар и въпросът за разстоянието от 30 км. да не е пряко обусловил извода на въззивния съд, който е приел, че не са налице и другите кумулативно предвидени в пар. 4б предпоставки, то следва да се посочи, че определянето на разстоянието е регламентирано в пар. 5, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ – по въздушна лииня, а не по пътна карта, и съответно в настоящия случай е определено чрез приетите заключения на експертизи. Въпросът от къде точно се измерва, т. е. местонахождението на точката на центъра на гр. С., е фактически и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се обосновава от касаторите необходимост от тълкуване на дадена правна норма или липса на съдебна практика, напротив – по приложението на параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е налице утвърдена такава. Оплакванията на касаторите представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, още повече, че предмет на спора е правото на собственост върху имот, за който самите ищци са поддържали да са придобили собствеността чрез изкупуването му в качеството на наследници на бившия ползувател. Т. е. част от въпросите, поставени в изложението, са неотносими към предмета на делото, още по-малко са обусловили изводите в обжалваното решение, за да обосноват и основание за допускане на касацията.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 517 от 4.08.2009 год. по гр. д. № 1068/2008 год. на Софийския окръжен съд, ІІІ въззивен състав, по подадената от Г. В. К., М. В. Р. и Н. В. А. от с. Н. хан, община Е. касационна жалба против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: