О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 13.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1380 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците И. В. Н. и Г. В. И., чрез пълномощника им адв. Кр. И. , обжалват в срок въззивното решение от 30.06.2009 год. по гр. д. № 315/2009 год. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.01.2009 год. по гр. д. № 114/2008 год. на Ботевградския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторите против О. Б. иск за предаване владението върху имот, представляващ реална част от УПИ * от кв. 77 по плана на гр. Б., с площ от 252 кв. м., при описаните граници и евентуално върху 262/1290 ид. ч. от същия.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Претендират и заплащане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и по процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса по иск по чл. 108 ЗС в противоречие на представената от него съдебна практика, както и поддържа, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната О. Б. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касаторите ревандикационен иск, въззивният съд приел, че не са налице предпоставките на поддържаното реституционно основание – чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като спорният имот е отчужден по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ / отм./, в редакцията му в ДВ, бр. 54/56 год. от деня на обезщетяване на собственика, каквото е проведено, видно от представените писмени доказатества за определяне размера на обезщетението и превеждането му по сметка на правоимащия в ДСК. При завършила отчуждителна процедура за имота и липса на административен акт за възстанояване на собствеността, ищците не могат да се легитимират за собственици.
Освен това въззивният съд приел, че дори и да се приеме, че наследодателят на ищците, бивш собственик на имота, не е бил обезщетен, то не са налице и другите изисквания на реституционната норма на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ – имотът не съществува реално до размера, в който е отнет или отчужден не по установения законов ред, не съществува като самостоятелна кадастрална единица по действуващия план на града, а е част от по-голям имот с реализирано предназначение и представлява публична общинска собственост.
Следователно, релевантен за извода за неоснователност на иска за собственост е произнасянето по въпроса за наличието на законово основание за завземането на имота от държавата – по силата на отреждането на имота по плана за блоково строителство и въз основа на отчуждителното действие на улично-регулационния план, установено в чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ /отм./, при данните за проведено обезщетяване на бившия собственик, което изключва наличието на основанието по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
По този обуславящ изхода на спора въпрос за основанието, на което е отчужден имота и в тази връзка липсата на поддържаното от ищците реституционно основание по ревандикационния им иск против общината, актувала същия с акт за публична общинска собственост, представената от касаторите съдебна практика е неотносима. Същата е представена в подкрепа на формулирания от тях процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест при иск по чл. 108 ЗС. Такъв въпрос обаче не е обусловил решаващия извод на въззивния съд, който, въз основа на преценката на събраните доказателства е приел, че е налице отчуждаване на имота по силата на регулационния план. Правилността на този извод не може да бъде проверена в настоящето производство, в което съображенията на касаторите се свеждат до оплаквания за неправилността му, т. е. касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване на решението. По делото не е бил предмет на доказване въпросът за легитимацията на ответната община, а тази на ищците, които е следвало да установят наличието на поддържаното от тях основание за възстановяване на собствеността върху спорния имот, на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, поради което и съдът не се е произнесъл по въпроса за разпределението на доказателствената тежест извън процесуалните правила относно нея.
В изложението липсват съображения относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и формалното посочване на разпоредбата не може да обоснове наличието му.
Поради изложените съображения за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 434 от 30.06.2009 год. по гр. д. № 315/2009 год. на Софийския окръжен съд, по подадената от И. В. Н. и Г. В. И., чрез адв. Кр. И. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: