О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 11.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 245 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 29.10.2009 год. по гр. д. № 894/2009 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 20.03.2009 год. по гр. д. № 9698/2007 год. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от И. С. Н. против З. К. В. иск за предаване от последната на владението върху имот в землището на гр. В., кв. „Г”, представляващ пл. № 661 по плана на новообразуваните имоти на СО „Б”, с площ 600 кв. м., при описаните граници и производството по предявения ревандикационен иск е прекратено, като недопустимо.
Ответницата по иска З. К. В., чрез пълномощника й а. М. Т. , обжалва въззивното решение с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му и делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на спора.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, с оглед позоваване на представената практика на ВКС по конкретни спорове, а не на задължителна съдебна практика, по смисъла на т. 1.
Поддържа произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на ревандикационния иск при наличие на заповед на кмета по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответника по иска, който е решен в противоречие с представената практика и имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ищецът не е взел становище по жалбата и по изложението на основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на касаторката относно наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел, че ищецът не може да се легитимира с представеното решение на поземлената комисия за собственик на спорния имот, тъй като то не отговаря на изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в редакцията към издаването му – липсва описание на имота по граници, съседи, както и скица с оглед индивидуализиране на обекта на реституцията. Затова и съдът приел, че административната процедура по възстановяване на правото на собственост не е приключила и ищецът няма правен интерес от предявения иск, който е преждевременно предявен- преди обекта на възстановяване да е юридически индивидуализиран. Съдът се е позовал и на заключенията на техническите експертизи, установяващи липса на идентичност между описания в решението на поземлената комисия имот и този, предмет на делото именно поради липса на описанието му с граници и съседи и неотразяването му в помощния план.
Следователно, изводът на недопустимост на предявения иск е обусловен от приетото от въззивния съд, че не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността върху имота с решение, отговарящо на изискванията на чл. 18 ППЗСПЗЗ. Поради това и въпросът, формулиран от касаторката в изложението като такъв за допустимостта на иска при наличие на план на новообразуваните имоти и заповед на кмета по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която спорният имот е възстановен на ответницата, сега касатор, не е обсъждан от въззивния съд, още по-малко да е обусловил извода му в решението. И това е така, защото техническата експертиза не е установила идентичност между възстановения с представеното решение имот и процесния, при което положение би могло да се обсъжда въпросът за действието на заповедта на кмета по възстановяване на имот в терен по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ по изработения план на новообразуваните имоти. Този въпрос не е бил предмет на обсъждане в обжалваното решение, поради което и не е релевантен за изхода на спора. От друга страна, представеното от касаторката решение № 413 от 13.04.94 год. по гр. д. № 1005/93 год. на ІV г. о. на ВКС не представлява противоречиво решаване на обусловилия извода на въззивния съд въпрос, тъй като и в него е прието, че докато не се изпълни специалната процедура за възстановяване на собствеността на земеделските земи в съществуващи стари реални граници по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ не може да се предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Такъв иск се явява преждевременно предявен и производството по него следва да се прекрати, както е процедирал и въззивният съд, с оглед конкретните данни по делото за липса на идентичност на имотите.
Поради същите съображения и представеното определение на ВКС, което от друга страна не формира съдебна практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед липсата на произнасяне по същество на спора, не може да доведе до извод за наличие на поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поради неотносимостта на поставения от касаторката въпрос за допустимостта на ревандикационния иск при наличие на заповед по параграф 4к ПЗР на ЗСПЗЗ в нейна полза за конкретен имот по плана на новообразуваните имоти, идентичността на който с имота по представеното решение на поземлената комисия не се установява в настоящето производство, не може да се обсъжда и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 29.10.2009 год. по гр. д. № 894/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от З. К. В., чрез а. М. Т. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: