О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 04.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 168/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определението от 28.01.2010 год. по ч. гр. д. № 98/2010 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил определението от 19.12.2009 год. на Бургаския районен съд по гр. д. № 8875/2009 год., с което е отхвърлена молбата на К. Н. Б. и М. Д. Б. за обезпечаване на бъдещия им иск против З. „Т”, с. Т. за признаване за установено между тях, че кооперацията не е собственик на имот, представляващ стопански двор с площ 3.617 дка, представляващ имот № 0* в землището на с. Т., при описаните граници, ведно с построения в него през 1968 год. бригаден стан с ковачница, с обща застроена площ 191 кв. м., представляващ едноетажна масивна конструкция, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. № 34/2008 год. по описа на ЧСИ.
Против въззивното определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от К. и М. Б. , чрез адв. М. Г. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това се допусне исканата обезпечителна мярка.
В приложеното изложение жалбоподателите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, касае правомощието на ищеца сам да определя обема и вида на търсената с бъдещия иск правна защита, който според тях е решен противоречиво в представената съдебна практика – решение № 99 от 16.06.2009 год. по гр. д. № 6443/2007 год. на ВКС, І г. о. и определение № 92 от 5.02.2009 год. на ВКС, по гр. д. № 5396/2008 год. на ІІІ г. о.
Върховният касационен съд, като взе предвид изложените доводи и представената съдебна практика, касаеща конкретни граждански спорове, а не задължителна такава, намира, че релевираното основание за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същото обаче не е налице, поради следните съображения:
За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е приел, че исканата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по образувано изпълнително дело с длъжник кооперацията, се явява неподходяща и неадекватна, тъй като решението по бъдещия иск против длъжника по изпълнението не би могло да бъде противопоставено на взискателя по него поради наложената възбрана върху имота. За да обоснове този извод съдът изложил и съображения относно наличието на интерес за молителите от предявяване на иска само против длъжника по изпълнението, с оглед разпоредбата на чл. 440 ГПК при твърденията им, че са трети лица по изпълнението, чийто права са засегнати от него. Но въпросът за наличието или не на правен интерес от предявяване на бъдещия отрицателен иск против кооперацията, длъжник по изпълнението, не е обуславящият извода на съда за неоснователност на молбата им за допускане на обезпечението му, такъв обуславящ въпрос е този за наличието на предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК – дали без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, т. е. наличието на обезпечителната нужда за молителите и адекватността на исканата обезпечителна мярка. /Извън това, чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК предвижда обусловеност на спирането на изпълнението от представяне на обезпечение, каквото не е налице в случая/.
Поради горното, поставеният от жалбоподателите в изложението им процесуалноправен въпрос не е обусловил извода на въззивния съд, с оглед на което и представената съдебна практика не е относима към решаващия спора въпрос. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 66 от 28.01.2010 год. по ч. гр. д. № 98/2010 год. на Бургаския окръжен съд, по подадената от К. Н. Б. и М. Д. Б., чрез адвокат М. Г. , частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: