О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 31.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 98/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Г. И. Г. от с. З., общ. Варна, против въззивното определение от 27.11.2009 год. по ч. гр. д. № 2077/2009 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционния акт от 7.07.2009 год. по гр. д. № 6775/2006 год. на Варненския районен съд, с който е прекратено производството по предявения от жалбоподателката установителен иск за изключителна собственост на недвижим имот, представляващ УПИ ХХІV-196Д в кв. 14 по плана на с. З. с построените в него сгради за частта от 400/815 ид. ч., като недопустимо.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и решаване по същество на спора. Претендира и направените съдебни разноски.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта му, имаща характер на определение, в която е прекратено производството по иска на Г. Г. срещу К. и Д. С. за 400/815 ид. ч. от спорния имот, представляващ дворно място и постройки в него, въззивният съд е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяването му в тази част. Ответниците по предявения от нея иск С. са поддържали, че са собственици на 415/815 ид. ч. от имота, а останалата част е собственост на праводателката им по нот. акт № 4/99 год. Г. Г. , с което са обосновали иска си за делба на съсобствения между тях имот. Следователно, не е налице спор, подлежащ на разглеждане относно тази ид. ч., собственост на настоящата жалбоподателка, поради което и предявеният установителен иск в тази му част е при липса на правен интерес от предявяването му. Оплакванията по същество на спора относно спорната между страните 415/815 ид. ч. е предмет на разглеждане по образуваното въззивно производство по жалба против първоинстанционното решение в тази му част.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото в частта относно 400/815 ид. ч. от имота, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване нередовности в частната жалба, жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че процесуалноправният въпрос за липса на правен интерес от предявяване на иска за собственост относно 400/815 ид. ч. от имота е разрешен от въззивния съд в противоречие на определение от 18.03.2002 год. по ч. гр. д. № 616/2002 год. на СГС и определение от 15.11.99 год. по ч. гр. д. № 512/99 год. на същия съд.
Цитираната и представена съдебна практика по приложението на чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./ е неотносима към въпроса, разрешен от въззивния съд и обусловил извода му за недопустимост на производството в частта относно посочената идеална част от имота, за която между страните не съществува спор за принадлежността й в лицето на жалбоподателката. Възраженията на последната, че е индивидуален собственик на имота, вкл. и постройките в него на поддържаните от нея основания са въпроси по съществото на спора, предмет на образуваното въззивно производство, поради което и не могат да бъдат обсъждани в настоящето, нито касаят правата й върху частта от имота, за която няма спор. В случая въззивният съд е приел липсата на спор като основание за недопустимост на производството в тази част, обуславящ липса на правен интерес от предявяване на иска в тази му част, а не наличие на предпоставките по чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 126, ал. 1 ГПК – висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, обуславящо прекратяване на по-късно заведеното.
Останалите доводи на жалбоподателката за наличие на произнасяне от въззивния съд по материалноправния въпрос за приложение на чл. 92 ЗС и оборване на тази презумпция и за нищожността на договора по нот. акт № 4/99 год. представляват оплаквания по съществото на спора между страните. По тях въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното въззивно определение, поради което и те не са обусловили извода му за недопустимост на производството в частта за 400/815 ид. ч. от имота. Същите са предмет на разглеждане в друго производство – това по въззивната жалба против първоинстанционното решение, постановено по съществото на спора за изключителна собственост, респ. за наличие на съсобственост на имота с оглед разпоредителната сделка по нот. акт № 4/99 год. Поради това и цитираната в изложението съдебна практика е неотносима към предмета на настоящето производство по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като за последното не са изложени каквито и да било съображения за значението на релевантния процесуален въпрос за наличието на правен интерес при липса на спор между страните, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което и не следва да се допуска въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 4* от 27.11.2009 год. по ч. гр. д. № 2077/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от Г. И. Г. от с. З., общ. Варна, частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: