Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
София,01.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 821 по описа за 2008 г. на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура-София против решение № 275 от 29.11.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение от 2.07.2007 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Софийски градски съд за осъждане на П. на Р. Б. и Н. следствена с. солидарно да заплатят на Б. Т. Ш., на основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ, сумата 15000 лв., ведно със законната лихва от 23.06.2006 г., представляваща обезщетение за неимущестгвени вреди, както и направените в първоинстанционното производство разноски от 1920 лв.
В жалбата са изложени твърдения за необоснованост на изводите на съда, че ищецът е претърпял вреди, които следва да бъдат обезщетени със сумата 15000 лв., както и за неправилно приложение на материалния закон – на нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е съобразен принципа на справедливост при определяне на обезщетението и на разпоредбата на чл.68 от ГПК /отм./ относно осъждане на П. на Р. Б. да заплати разноски на ищеца. Иска се частична отмяна на решението и намаляване размера на определеното обезщетение в съответствие с действително претърпените неимущестени вреди, както и отмяна на решението в частта за разноските.
Ответникът по касационната жалба Б. Т. Ш. оспорва същата, като претендира направените разноски.
Н. следствена с. не е изразила становище по основателността на жалбата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор Д. изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Не се спори пред настоящата инстанция между страните, че е налице основанието по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на причинените на ищеца Б. Т. Ш. неимуществени вреди, резултат от водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.346, ал.2, б”а” от НК в периода 1.10.1998 г. – 7.06.2006 г., включващо и мярка за неотклонение „задържане под стража” от 1.10.1998 г. до 23.10.1998 г. и приключило с оправдателна присъда от 7.06.2006 г. по н.о.х.д. № 13530/2003 г. на Софийски районен съд. При определяне размера на обезщетението Апелативният съд е приел, че следва да отмете тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срока на действие на мярката за неотклонение „задържане под стража”, данните за психическото състояние на ищеца и негативните последици за него, като свидетелските показания установяват, че за един продължителен период от време, съвпадащ с периода на разследването, ищецът е търпял значителни болки и страдания, пряко свързани с наложената му мярка за неотклонение и сравнително дълго продължилите разследващи действия на органите на следствието и прокуратурата, както и наказателното производство – общо повече от осем години. Счетено е, че през целия този дълъг период ищецът е търпял значителни по обем отрицателни емоции, свързани с проблеми в ежедневното му общуване с околните и в личностен план и следва да бъде обезщетен със сумата 15000 лв.
Основателни са касационните доводи, че така определеното обезщетение е завишено и не отговаря на критерия по чл.52 от ЗЗД, изискващ паричния еквивалент да съответства на продължителността и интензитета на душевните страдания, следствие от незаконното обвинение, като се отчетат всички релевантни обстоятелства. В случая данни как ищецът е преживял воденото с години против него наказателно производство се съдържат само в показанията на свидетелите Б. Същите обаче установяват категорично само, че повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство станали достояние на съседите, но свидетелите имат епизодични впечатления от емоционалното състояние на ищеца и показанията им в това отношение се основат изцяло на чутото от него. Безспорно воденото наказателно производство е свързано с негативни изживявания и стрес за един продължителен период от време, но при липса на конкретни доказателства за това, че ищецът в този период е бил без работа и то като следствие от наказателното производство или че именно заради него е започнал да употребява алкохол, че се е затворил в себе си и е започнал да общува с ограничен кръг хора /в каквато насока са твърденията за конкретните последици от незаконното уволнение/, то паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен на 10 000 лв.
Неоснователна е тезата на касатора, че независимо от изхода на спора не следва да възстановява направените от ищеца разноски, тъй като съгласно чл.68 от ГПК /отм./ когато по делото като страна участва прокурор, следуемите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. Нормата на чл.68 от ГПК /отм./ касае исковете, предявени от прокурор в чужд интерес при условията на чл.27, ал.1 от ГПК и е неприложима в случаите, когато П. на Р. Б. участва в съдебното производство като ответник по спора.
В обобщение атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на иска за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 15 000 лв. и за присъждане на разноски за първоинстанционното производство в размер над сумата 1280 лв., а в останалата част следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на настоящото производство П. на Р. Б. следва да заплати на Б. Ш. разноски по касационното обжалване в размер на 1280 лв., съответни на неоснователната част от жалбата.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 275 от 29.11.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия в частта, с която е оставено в сила решение от 2.07.2007 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Софийски градски съд за осъждане на П. на Р. Б. и Н. следствена с. солидарно да заплатят на Б. Т. Ш., на основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ, разликата между сумата 10000 лв. до сумата 15000 лв., ведно със законната лихва от 23.06.2006 г., представляваща обезщетение за неимущестгвени вреди, както и направените в първоинстанционното производство разноски над сумата 1280 лв. до сумата 1920 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Т. Ш., гр. С., ул.”Б” 8, вх. Б, ет.2, ап.18, съдебен адрес: гр. С., ул.”П” № 9, вх. А, ет.3, офис 9, а. Т против П. на Р. Б. , гр. С., бул.”В” № 2 и Н. следствена с. , гр. С., ул.”Д”№ 42 иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата 5000 лв., представляваща разлика между сумата 10000 лв. и претендираната сума от 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275 от 29.11.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия в останалата част, с която е оставено в сила решение от 2.07.2007 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Софийски градски съд за осъждане на П. на Р. Б. и Н. следствена с. солидарно да заплатят на Б. Т. Ш., на основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ, сумата 10000 лв., ведно със законната лихва от 23.06.2006 г., представляваща обезщетение за неимущестгвени вреди, както и направените в първоинстанционното производство разноски в размер на сумата 1280 лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. , гр. С., бул.”В” № 2 да заплати на Б. Т. Ш., гр. С., ул.”Б” 8, вх. Б, ет.2, ап.18, съдебен адрес: гр. С., ул.”П” № 9, вх. А, ет.3, офис 9, а. Т разноски за касационното производство в размер на 1280 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: