О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 10.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 195 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на Г. Я. В. от с. К. против разпореждането от 2.11.2009 год. по гр. д. № 5481/2009 год. на Софийски градски съд. С него въззивният съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба против въззивното определение от 22.06.2009 год. по същото дело, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – поради неизпълнение с молбата му от 27.10.2009 год. на указанията на съда за посочване и мотивиране на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно разглеждане на подадената касационна жалба.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че е изпълнил указанието за посочване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на частната му касационна жалба против въззивното определение. Моли за отмяна на разпореждането за връщането й.
Ответниците не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди изложените доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне подадената от жалбоподателя касационна жалба против въззивното определение от 22.06.2009 год., съдът приел, че въпреки дадените указания същият не е отстранил в срок нередовността й – не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно изискването по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Изводът е правилен.
Касационната жалба против въззивното определение е била нередовна и съобразно чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд е констатирал това и съобщил на жалбоподателя да отстрани посочените в разпореждането от 7.10.2009 год. нередовности – да представи изложение на конкретни и подробни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, като посочи кой е правният въпрос, разгледан от въззивната инстанция и при коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, да внесе държавна такса в размер на 15 лв. и жалбата да бъде подписана и от адвокат.
Указанията за внасяне на държавната такса и приподписването на жалбата от адвокат са изпълнени, но липсва прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както правилно е приел въззивният съд в обжалваното разпореждане. Постъпилата на 27.10.2009 год. и наречена „молба-изложение” не представлява изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като в нея жалбоподателят прави пояснения на оплакванията си против въззивното определение от 22.06.2009 год., но нито посочва, нито мотивира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в това определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно цитираната в молбата разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неформулирането на конкретен правен въпрос, по който съдът се е произнесъл, е неизпълнение на даденото от съда указание с разпореждането от 7.10.2009 год., което обосновава извод за връщане на жалбата.
Доводите в молбата от 27.10.2009 год. представляват касационни основания за неправилност на въззивното определение, а не основания за допускане на касационното обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда основания, при наличието на които касационният съд преценява в производството по чл. 288 ГПК дали обжалваният въззивен акт следва да се допусне до касационно разглеждане, като изложението на тези основания представлява изискване за редовност на касационната жалба. Въпреки указанията за това, жалбоподателят не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл при наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, поради което и касационната жалба е останала нередовна и като такава, правилно е върната с обжалваното разпореждане.
И частната жалба, по която е образувано настоящето производство, съдържа неотносими към предмета му твърдения за неправилността на въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск, които не могат да бъдат обсъждани. Въпросът, който следва да се разреши, касае правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба и с оглед неотстраняване на нередовността в нея, с представяне на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, за което жалбоподателя е бил уведомен, то въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане, като правилно следва да се потвърди, водим от което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 2.11.2009 год. по ч. гр. д. № 5481/2009 год. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Г. Я. В. касационна жалба против въззивното определение от 22.06.2009 год. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.