Определение №533 от 26.11.2008 по ч.пр. дело №1588/1588 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О         П         Р          Е         Д         Е         Л         Е         Н         И         Е
 
                                               Nо 533/26.11.2008 г.
 
                                    В         И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А
 
 
Върховен касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември   две хиляди и осма година , в състав
 
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                               ЖИВА  ДЕКОВА
 
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Балевска
Ч.гр.д.Nо 1588/2008 година, образувано по описа на I отд.
И за да се произнесе , взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.274 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007г./ ..
Е. В. В. от гр. В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 2063 от 10.07.2008 г. на Варненския окръжен съд ,с което е оставено в сила Определение Nо 5830 от 03.04.2008 година на Варненския районен съд от 09.09.2007 година по гр.д.Nо 9864/2007 година на Варненския районен съд за прекратяване на исковото производство по заявения от нея ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу Д. и Й. П. . Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалните правила.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем интерес над 1000 лв.,поради което и същата е процесуално допустима .
Допустимостта на касационното обжалване и при частните жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на условията по чл.280 ал.1 ГПК. С приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, жалбоподателката поддържа ,че с обжалваното определение същественият процесуалноправен въпрос – за процесуалната легитимация на страната, инициирала исковия процес, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд- основание а допустимост по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
При данните по делото и след преценка на наведените с частната касационна жалба доводи, настоящият състава намира , че не са налице условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
Съдебното исково производство е образувано по иска на Е. В. срещу Д. П. , с искане последната да бъде осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде владението на имот пл.Nо 173 парцел ****span lang=EN-US>XI с площ от 800 кв.м.в кв.16 по плана на с. К., Варненска област. В. е поддържала , че е собственик на нива от 3 800 кв.м., част от който е ревандикирания недвижим имот ,наследство и на основание възстановяване собствеността на земеделска земя по ЗСПЗЗ в стари реални /възстановими / граници по силата на Решение Nо 1344/10.04.2006 година на Общинската служба “З”- В.
С Определение Nо 4327 от 07.03.2008 година съдът е дал повторно указания на Е. В. да се представи Заповед на К. по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С молба от 04.03.2008 година , страната е уточнила, че не може да представи Заповед на К. по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като такава не е издадена поради липсата на изготвен, влязъл в сила ПНИ на с. К..
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определението на първата инстанция определение на първата инстанция за прекратяване на исковия процес по чл.108 ЗС. Решаващият съд е мотивирал прекратяване на процеса с липсата на правен интерес от търсената правна защита по чл.108 ЗС като преждевременно заявен , тъй за лицата , възстановили собствеността на земеделски имоти в стари реални/ възтсановими / граници , липсва обособен обект на правото на собственост, който да бъде защитен по съдебен ред. Местността в която е възстановена собствеността на ищцата е терен , в който са раздавани имоти за ползване, и за този терен следва да завърши процедурата по изкупуване на правоимащите по § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Постановеното определение не е в противоречие на константната съдебна практика, нито със съдебната практика на ВКС по Решение 70/ 1999 година , с която се обосновава допустимостта на касационното обжалване, поради което и последното не може да се допусне на основанието установено с чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
 
По изложените съображения , състав на ВКС- първо отделение на гражданката колегия
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Е. В. В. от гр. В. срещу Определение Nо 2063 от 10.07.2008 г. на Варненския окръжен съд ,с което е оставено в сила Определение Nо 5830 от 03.04.2008 година на Варненския районен съд от 09.09.2007 година по гр.д.Nо 9864/2007 година на Варненския районен съд за прекратяване на исковото производство по заявения от Е. В. ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу Д. и Й. П. .
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ :
 
 
 
.
 

Scroll to Top