КСО – чл. 4, ал. 3, т. 4 и § 1, т. 5 от ДР;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3
ОТНОСНО: Деклариране на данни с Декларация образец № 1 ”Данни за осигуреното лице”
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” ………….., Ви уведомяваме за следното:
По първия въпрос, който поставяте, относно начина за попълване на декларация обрИзх. № 1 от самоосигуряващо се лице, избрало различен осигурителен доход за социално и здравно осигуряване, запитването Ви е изпратено за становище в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП – София, от чиято компетентност е отговорът на този въпрос.
Въпрос 2:
Как следва да се процедира, когато регистриран земеделски производител пропусне срока за заверка на регистрацията си и фактически след 25 март губи качеството си на регистриран земеделски производител, но не е подал декларация за прекъсване на дейност в определения 7-дневен срок?
Отговор:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. „Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на КСО).
Земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител” от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие”. Ако не завери регистрационната си карта до определения срок – до 25 март на съответната година, лицето губи качеството си на регистриран земеделски производител от 26 март, независимо че към този момент то все още не е отписано от регистъра на земеделските производители.
За целите на осигуряването моментът на придобиване качеството на «регистриран земеделски производител» може да еразличен от момента на реалното започване на дейност от самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г.) задължението за осигуряване на регистрираните земеделски производители възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и отпада при нейното прекъсване или прекратяване.
В 7-дневен срок от започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност регистрираният земеделски производител следва да подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (чл. 1, ал. 2 от същата наредба). Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски производител, от който за лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в компетентната ТД на НАП и да заяви началото на трудовата дейност и вида на осигуряването (чл. 1, ал. 2 и 3 от наредбата).
По отношение на крайния период, до който земеделският производител следва да се осигурява за избрания от него осигурен риск, то това е датата на прекъсване или прекратяване на трудовата дейност, но не по-късно от деня на отписването му от регистъра като за периода от започването до прекъсването/прекратяването на дейността той трябва да притежава валидна регистрационна карта (редовно заверявана в ОД «Земеделие»).
Ако лицето е пропуснало да завери в определения срок – до 25 март регистрационната си карта в съответната областна дирекция «Земеделие», то от следващия ден – 26 март губи качеството си на «регистриран земеделски производител». От този момент нататък то остава извън кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, поради което въпросът, дали дейността му продължава или е преустановена, е неотносим към този факт. До 25 март – датата, до която е упражнявало трудова дейност като «регистриран земеделски производител» лицето е задължено да се осигурява за избрания от него осигурен риск по аргумент на чл. 1, ал. 1 от наредбата, според който осигуряването възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Данните за започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудовата дейност, както и за избор на обхвата на осигуряване се използват за определяне на осигурителните задължения на самоосигуряващите се лица. Тези данни са необходими и при определяне правото на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и при заверяване на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителните книжки. При положение, че не са декларирани обстоятелства по чл. 1, ал. 2 от наредбата, няма пречка лицата да изпълнят това свое задължение в компетентната ТД на НАП.
‘