О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр. София, 23.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1369 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 13.04.2009 год. по гр. д. № 912/2008 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 1.10.2008 год. по гр. д. № 111/2007 год. на Брезнишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ц. П. С. от гр. С. срещу З. Г. А. , Д. Е. Д. и С. Е. А. установителен иск за собственост на основание придобивна давност на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 6 ”б” по плана на с. Г., община Б., с площ 693 кв. м., при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Ц, чрез адв. Ан. Г. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросите относно статута на имота и застрояването му са решени в противоречие на представената съдебна практика и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на касаторката е отхвърлен, въззивният съд приел, че същата не може да се легитимира като собственик на спорния имот на основание придобивна давност. С договор от 3.08.88 год. й е било учредено право на строеж върху имота, представлявал държавна земя, поради което и с оглед характера му придобивната давност е изключена до м. ноември 1997 год., с влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ, ДВ бр. 107/97 год. – чл. 5, ал. 2. Същият е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ като незастроен имот и с решение от 13.05.98 год. на ПК е възстановена собствеността върху него в реални граници на ответниците, като и от този момент до предявяване на иска не е изтекъл необходимия давностен срок за настъпване на твърдяното от ищцата придобивно основание. Тъй като в производството по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ ищцата носи тежестта да установи претендираното материално право, ирелевантно е установения по делото факт, че решението на поземлената комисия в полза на ответниците не е подписано от секретаря на ПК, а от друго лице.
Следователно, релевантният материалноправен въпрос относно статута на спорния имот действително е обусловил извода на въззивния съд за неоснователност на твърдяното придобивно основание – давностно владение. Произнасянето по него обаче не е в противоречие на представената от касторката съдебна практика, тъй като приложеното решение № 395 от 7.05.2009 год. по гр. д. № 170/2008 год. на ВКС, ІІІ г. о. разглежда казус при различна фактическа обстановка – част от имот е бил отчужден за мероприятие „магазин”, актуван като държавна собственост и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е загубил статута си на земеделска земя, по аргумент от чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ, което обуславя възможността бившия собственик да реализира правата си по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ при положение, че не е бил обезщетен, а не по реда на възстановяване по ЗСПЗЗ. Настоящият спор не поставя за разглеждане такава хипотеза, с оглед твърденията на самата ищца в исковата й молба и поддържаното от нея придобивно основание – давностно владение върху имот, за който й е било учредено право на строеж през 1988 год. от ОбНС, т. е. касае се за държавен имот, за който придобиването на правото на собственост по давност е изключено по закон. Статутът му на бивш земеделски имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ променя този му характер, но до ноември 1997 год. изтеклата придобивна давност не се зачита, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а след тази дата е възстановен с решението на поземлената комисия на Е. А. , наследодател на ответниците. Въззивният съд правилно е изследвал и въпроса за наличие на давностно владение в необходимия срок спрямо последните от датата на възстановяване на собствеността и заключил, че периодът е недостатъчен.
Въззивният съд е приел въз основа на доводите на страните и събраните доказателства, че спорният имот е незастроен. Позоваването на касаторката на решението с № 1* по гр. д. № 3068/2007 год. на ВКС, ІV г. о. касае процесуалноправен въпрос относно установяване на това обстоятелство, който обаче не е обусловил решаващата воля на съда в обжалваното решение. Оплакването за неизясняване на спора с допустими и относими доказателства представлява касационно основание за неправилност на решението, което не може да се обсъжда в настоящето производство, но не е основание за допустимостта на касационното обжалване.
Представените решения на ВАС не следва да бъдат обсъждани с оглед на това, че те не формират съдебна практика по граждански спорове.
В изложението не се обосновават съображения за значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо касаторът да изложи съображения относно въпросите от значение за изхода на спора, по които или липсва съдебна практика, или утвърдената такава следва да бъде променена с оглед необходимостта от тълкуване на закона, при наличие на нясни, непълни или противоречиви разпоредби, което не е налице. Въпросът за придобиване на имот, частна държавна собственост по давност, съгласно регламентацията в чл. 7, ал. 3 ЗДС и съотношението й с общите разпоредби на ЗС е неотносим към предмета на настоящия спор, а липсата на съдебна практика се обосновава с разпоредбата на пар. 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 год./, съгласно който давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 год.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните основания за касационно обжалване на решението.
С оглед на горните съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 88 от 13.04.2009 год. по гр. д. № 912/2008 год. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от Ц. П. С. от гр. С., чрез адв. Ан. Г. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: