О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
гр. София, 23.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1430 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Н. П. Р. и П. П. Д., чрез пълномощника им адв. Ст. С. , обжалват въззивното решение от 17.07.2009 год. по гр. д. № 866/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 8.10.2008 год. по гр. д. № 1649/2006 год. на Сливенския районен съд, с което исковете им по чл. 108 ЗС против ответниците са били отхвърлени и производството е прекратено като недопустимо.
Касаторите се позовават на неправилност на решението, поради основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. В представена “допълнителна касационна жалба” поставят като материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: основание ли е за прекратяване на производството неизпълнението на поземлената комисия на решението на съда, с което е възстановен имота в реални граници и представлява ли последното основание за легитимацията им като възстановени собственици.
Ответниците в писмен отговор оспорват жалбата като нередовна, оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество считат, че е неоснователна. Претендират и направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Действително, подадената касационна жалба не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, съгласно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, като тази нередовност не е констатирана в разпореждането на окръжния съд от 22.10.2009 год. и не са дадени указания за отстраняването й. Независимо от това, с оглед липсата на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав ще изложи съображенията си в тази насока:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете на касаторите по чл. 108 ЗС за предаване от ответниците на реални части от имоти №№ 0* и 010106, в землището на с. Г., община С. са отхвърлени, въззивният съд приел, че същите не са материално легитимирани като собственици на спорните имоти. Последните подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и макар и да е налице съдебно решение, с което в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен отказа на поземлената комисия да възстанови собствеността, последната е постановила решение, с което е възстановила правото им на собственост върху нива от 3.132 дка, представляваща имот № 0* а за разликата до пълния предявен размер на имота е постановила възстановяване чрез обезщетение. Поземлената комисия не се е съобразила с влязлото в сила решение по адм. д. № 1501/2002 год. СлРС, частично отменено с решението на СлОС по гр. д. № 135/2003 год. само за площ от 0.800 дка. Съгласно ЗСПЗЗ легитимиран орган на земеделската реституция е поземлената комисия, поради което и при липса на издадено решение от последната, с което спорният имот да е възстановен на ищците, последните не могат да се легитимират и предявеният от тях иск е преждевременно предявен, тъй като процедурата по възстановяване не е завършена и право на собственост върху реален имот не е възникнало.
С разпоредбата на чл. 288 ГПК достъпът до касационно обжалване на въззивните решения е ограничен с произнасянето относно наличието на основанията за допускането му, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, при наличие на останалите предпоставки по т. т. 1-3. Както е посочено в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационния контрол, който определя и произнасянето на ВКС по допускане на касацията. В настоящия случай, формулираният от касаторите въпрос за легитимацията им със съдебно решение, постановено в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, макар и да е обусловил крайния извод на спора с извода за недопустимост на производството, поради преждевременно предявяване на иска, поради липса на постановено решение на ОбСЗ съгласно компетентността й на орган по земеделската реституция, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя произнасяне по въпрос, по който липсва съдебна практика или изработената такава е неправилна и следва, чрез тълкуване на разпоредби на закона да бъде променена, или при неясни, непълни и противоречиви разпоредби се налага тълкуването на закона, за да се гарантира точното му прилагане. В случая тези предпоставки за поддържаното основание не са налице – съдебната практика по приложението на ЗСПЗЗ трайно приема, че компетентният орган за възстановяване собствеността върху земеделски земи е поземлената комисия, респ. ОбСЗ, чието решение подлежи на обжалване в административното производство. Постановеното в него решение не замества решението на поземлената комисия, която единствено е компетентна да се произнесе по възстановяването, съгласно чл. 33, във вр. чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което и по поставеният въпрос в изложението на касаторите е налице утвърдена съдебна практика, на каквато се е позовал и въззивният съд. Не се сочат разпоредби на закона, които поради неяснота, респ. непълнота да изискват тълкуването им, за да се приеме, че последното обосновава извод за промяна на тази съдебна практика.
В заключение се налага извод за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 154 от 17.07.2009 год. по гр. д. № 866/2008 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. П. Р. и П. П. Д. да заплатят на Ч. Б. Б., Ю. Т. Б., Т. И. Н., А. А. Н. и “Б” ООД разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: