О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. София, 17.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 623 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. Е. И. и „Ч” ЕООД против решение на Софийски градски съд, ІV”г” отд., постановено на 26.11.2009 година по гр.д. №673/2008 г. С последното е оставено в сила решението от 30.07.2007 година, постановено от Софийски районен съд, по гр.д. №6795/2005 година.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срок, насочени са против подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими с оглед обжалваемия интерес и критерия на чл.280, ал.2 от ГПК, предвид представеното пред районния съд удостоверение за данъчна оценка на имота, която е в размер на 46 350 лева.
За да приеме, че предявения иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, въззивния съд е отчел действието на вписването на исковата молба, по предявения от ищците иск за прогласяване на нищожност на завещание. Ответницата е твърдяла, че е придобила правото на собственост върху процесния имот от третото лице помагач. Вписването на исковата молба по предявения иск за нищожност на завещанието, от чието действие, след поредицата от прехвърлителни сделки черпи правата си и ответницата, по време е преди извършването на първата сделка, с която заветникът е прехвърлил на третото лице-помагач недвижимия имот. От своя страна, отново след вписването на исковата молба по предявения иск с правно основание чл.42, б.”б” от ЗН и чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, третото лице – помагач е прехвърлило имота на ответницата по делото. Съдът е зачел действието на вписването по отношение на непротивопоставимостта на последвалите сделки на действителния собственик на имота – ищците по делото, като е уважил предявения ревандикационен иск.
В изложението и на двете касационни жалби се твърди, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, като в изложението на Б. Е. се твърди, че с решението си, въззивния съд се е произнесъл по процесуално и матералноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочения процесуалноправен въпрос е във връзка с пороци при формирането на вътрешното убеждение на съда, като се твърди, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства. Сочат се конкретни факти по делото и конкретни доказателства, които според жалбоподателката обосновават други правни изводи.
Така посочения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е неотносим в производството по чл.288 от ГПК, относно преценката на допустимостта на касационното обжалване. Проверка на доказателствата по делото, довели до изводите на съда относно изхода на конкретния спор не следва и не може да се бъде извършване от касационния съд в производството по чл.288 от ГПК, чийто обхват е ограничен от наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Обосноваността е предмет на преценка от касационния съд в производството по чл.281, т.3, пр.последно от ГПК, но след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване при наличието на законовите предпоставки. В тази връзка, сочения от жалбоподателката въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК.
Като материалноправен въпрос е посочено, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, като отново се излагат доводи, касаещи конкретни факти по делото. На горното основание, изложено по повдигнатия процесуалноправен въпрос, неправилността на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон отново е касационно основание, но предвидено в разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК, т.е. в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, не и в производството по чл.288 от ГПК, касаещо нейната допустимост, предвид факултативния характер на касационното обжалване, предвиден в ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
Не се сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл и който да е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Тази хипотеза, обуславяща допустимостта на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предполага наличието на постоянна практика по определен въпрос, формулиран при всички случаи от жалбоподателя, която според него да следва да бъде променено, с оглед точното приложение на конкретна правна норма. В същата хипотеза, жалбоподателят би следвало да посочи и правната норма, в която същества неяснота, непълнота или противоречие, които да бъдат отстранени по тълкувателен път, с оглед правомощията на касационния съд. В случая не се сочат основания, налагащи промяна на постоянна практика на ВКС, както и правна норма, тълкуването на която да е от значение за развитие на правото, поради което не е и налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
В изложението на касационните основания по касационната жалба на „Ч” ЕООД се твърди, че са налице касационни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. И този жалбоподател твърди, че решението е необосновано и при постановяването му е нарушен материалния закон, като по съображенията, изложени по-горе по отношение на жалбата на първия жалбоподател, тези доводи са неотносими към производството по чл.288 от ГПК и не следва да се обсъждат повторно. Твърди се също така, че по отношение на въпроса относно действието на вписването на искова молба, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като евентуално се поддържа, че по този въпрос е налице противоречиво разрешение от съдилищата. Представени са съдебни решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./. Посочените съдебни решения нямат характер на задължителна съдебна практика, доколкото са постановени по реда на ГПК /отм./ по конкретни казуси. Задължителната съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е тази, създадена в изпълнение на правомощия та на ВКС по чл.124 от Конституцията на Република България, израз на която са тълкувателните решения, приети на основание чл.124 от ЗСВ, както и тези, приети при действието на ЗСВ /отм./ от 1994 година и постановленията на ПВС, приети на основание чл.59 от ЗУС /отм./. Противоречие на възприетото от въззивния съд по повдигнат в изложението на касационните основания въпрос с посочената по-горе задължителна практика на съдилищата, е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл са и указанията на ВКС, дадени в ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 година на ОСГТК на ВКС, по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК. Сочените съдебни решения не са от описаната по-горе задължителна практика на ВКС, поради което е и неоснователно твърдението за наличие на касационното основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Практиката на ВКС, бидейки незадължителна за съдилищата, представлява практика, която е включена в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като основание за допускане до касационно обжалване. В представените по делото съдебни решения конкретната фактическа обстановка, както и въпросите по които се е произнесъл ВКС са абсолютно неотносими към настоящия случай, като в тази насока липсват и конкретни позовавания от страна на жалбоподателя. Липсата на представени доказателства за противоречиво разрешение от страна на съдилищата по конкретен въпрос, както и непосочването на самия въпрос, води до извод за неоснователност на искането за допускане на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Жалбоподателят „Ч”ЕООД също не сочи обстоятелства и доводи във връзка с направеното искане за допускане до касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК така, както е посочено по-горе по отношение на идентичното искане на първия жалбоподател, поради което и това искане е неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, сочени от жалбоподателите по подадените две касационни жалби.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, ІV”г” отд., постановено на 26.11.2009 година по гр.д. №673/2008 г., с което е оставено в сила решението от 30.07.2007 година, постановено от Софийски районен съд, по гр.д. №6795/2005 година.
Председател: Членове: 1. 2.