О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 01.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 365 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н” Е. против въззивното решение №163/11.01.2010 г., постановено от Окръжен съд – Търговище, по в.гр.д. № 338/2009 година, с което е отменено изцяло решение №339/01.10.2009 година, постановено по гр.д. №1113/2009 г. от Районен съд – Търговище. С решението си, след отмяна на решението на районния съд, окръжния съд е уважил изцяло предявения от С. Н. М. против жалбоподателя иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В срока за отговор по чл.286 от ГПК, ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, с който оспорва както наличието на касационните основания, сочени от жалбоподателя, така и касационната жалба по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против въззивно решение и е процесуално допустима.
Към касационната жалба е представено изложение на касационните основания, което според жалбоподателя обуславя допускането до касационно обжалване на решението на окръжния съд. В него се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Сочат се решения на ВКС, в противоречие с които, според жалбоподателя е постановено решението на окръжния съд. Сочи се също така, че подобен казус не е разрешаван от съдилищата, поради което следва да се създаде безпротиворечива практика при решаването на подобен вид дела.
За да уважи предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, въззивния съд е приел, че е налице противоправно и неправомерно действие от страна на ответника по делото – прокарване на тръбопровод през имота на ищеца, в нарушение на действувалата към момента на прокарването разпоредба на чл.63, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./, както и че така прекарания тръбопровод пречи на собственика на имота – ищец по делото, да упражнява в пълен обем правото си на собственост, предвид непредвидимите по честота и сложност аварии по тръбопровода, настъпващи в имота.
Жалбоподателят твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като се сочат решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, т.е. позоваването за наличие на касационни основания е по разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по посечен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивния съд, при наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Това задължение на жалбоподателя е отразено в изискването на чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, за прилагане към касационната жалба на пълно и точно изложение на касационните основания. В случая не се сочи материалноправен въпрос или процесуалноправен въпрос, от страна на жалбоподателя, който да е разрешен от съда в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика, доколкото има подобно позоваване в изложението на касационните основания. Доколкото жалбоподателят не е посочил правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само на това основание следва обжалваното решение да не се допуска до касационно обжалване на това касационно основание, а именно противоречиво разрешаване от съдилищата по материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Основателно е второто наведено от жалбоподателя касационно основание, а именно, произнасяне на съда по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въззивния съд се е произнесъл по въпроса, представлява ли наличието на водоснабдителна инсталация в имот, чужда собственост, действие на ограничаване правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, като се има предвид, че правото на собственост е придобито след изграждането на тръбопровода. По този материалноправен въпрос липсва съдебна практика във връзка с приложението на разпоредбата на чл.109 от ЗС. Доколкото произнасянето на въззивния съд по горния въпрос е обусловило крайния му извод за основателността на предявения иск, то въпросът е относим към спора и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде допусната до касационно обжалване.
На жалбоподателя следва да се укаже, че следва да внесе държавна такса в размер на 30 лева по сметката на ВКС определена съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси … /ПМС №38/2008 г./.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163/11.01.2010 г., постановено от Окръжен съд – Търговище, по в.гр.д. № 338/2009 година, с което е отменено изцяло решение №339/01.10.2009 година, постановено по гр.д. №1113/2009 г. от Районен съд – Търговище.
УКАЗВА на жалбоподателя „Н” Е. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 лева.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за ……………………………………, за която дата да се призоват страните по делото.
Председател: Членове: 1. 2.