О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 04.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 536 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БРСП”Автоелектроника” – Пловдив, против решение № 24/19.01.2010 г., постановено по гр.д. № 759/2009 година от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №1096/12.06.2009 година, постановено от Окръжен съд – Пловдив. С последното е уважен предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от М. Д. К. против БРСП”Автоелектроника”.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба е подал отговор, с който оспорва както наличието на касационните основания за допускането до касационно обжалване на въззивното решение, така и жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, допустима е и е насочена против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да уважи предявения ревандикационен иск, въззивния съд е приел, че ищцата е собственик на процесните имоти, намиращи се в строителните граници на гр. П., по наследство и проведена реституционна процедура от поземлената комисия, за което и е издадено решение, с което се възстановява собствеността върху имотите в стари реални граници. Съдът е извършил косвен съдебен контрол на решението на административния орган по възстатновяването на правото на собственост, като е приел, че са налице предпоставките за възстановяването на правото на собственост, по реда на чл.11 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ. Съдът е направил извод, че правото на собственост върху незастроената част от земята подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Въззивния съд е приел, че не е доказано възражението на ответника за наличие на отчуждаване на земята и промяна на предназначението й и реализиране на мероприятие от държавно значение.
Представени са доказателства за извършено отчуждаване – решение на Комисията по земята към МС и др., които не са обсъдени от въззивния съд. Съдът е приел, че всички доказателства, представени от ответника в тази насока, са изключени от доказателствения материал по делото.
От фактическа страна въззивния съд е възприел, че не са налице доказателства за извършено отчуждаване на земеделската земя и промяна в предназначението й, като на това основание не е обсъдил и възражението на ответника относно правоизключващото обстоятелство за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ съгласно разпоредбата на пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ /изм.1992 г./ . Проверката на обосноваността на въззивното решение не следва да се извършва в производството по чл.288 от ГПК, касаещо допустимостта на касационното обжалване, доколкото необосноваността на решението не е сред основанията за допускането му до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. В тази връзка, с оглед възприетата фактическа обстановка, представените съдебни решения, касаещи разрешението по конкретни казуси по приложението на реституционната процедура по възстановяването на правото на собственост, съпоставено с разпоредбата на пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ /изм. От 1992 г./, е неотносимо към настоящия случай.
Поставен е и процесуално правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно приложението на разпоредбата на чл.183 от ГПК, касаеща изключването от доказателствения материал по делото на представени от страна писмени доказателства, получени като препис от издалите ги държавни органи, както и приложението на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка със задължението на съда да постанови своето решение върху установените по делото обстоятелства. Въпросът е поставен дотолкова, доколкото по приложението на разпоредбата на процесуалните норми на чл.183 във вр. с чл.235, ал.2 от ГПК в контекста на поставения въпрос липсва съдебна практика и същия е от значение за развитие на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. На това основание обжалваното решение на Апелативен съд – Пловдив следва да се допусне до касационно обжалване.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 582 лева.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24/19.01.2010 г., постановено по гр.д. № 759/2009 година от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №1096/12.06.2009 година, постановено от Окръжен съд – Пловдив по гр.д. №2852/2008 г.
Указва на Б. „Автоелектроника” – гр. П., със седалище и адрес на управление гр. П., бул.”К” №23 да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 582 лева.
Насрочва делото за …………………………. за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.