О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.82
гр. София, 01.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1082 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. В. от с. В., Софийска област, чрез пълномощника й адв. М. Б. , против въззивното решение от 16.04.2009 год. по гр. д. № 149/2009 год. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.11.2008 год. по гр. д. № 90/2008 год. на Ботевградския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторката против ответниците М. Х. В. и М. С. В. иск за отмяна на дарението на описания в нот. акт № 179/95 год. недвижим имот в с. В. в полза на С. М. В. , починал на 27.10.2000 год. и същата е осъдена да им заплати разноските по делото.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторката счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за характера на задължението на дарения по договор за дарение да дава издръжка на дарителя при предвидените в закона предпоставки като негово лично задължение, което се погасява със смъртта му, и само в случай, че е поискана приживе на дарения издръжка от дарителя, неговите наследници ще бъдат носители на правното задължение за издръжка на дарителя, противоречи на съдебната практика, илюстрирана с представените решение № 407 от 26.07.2004 год. по гр. д. № 403/2003 год. на ІІ г. о. на ВКС и определения на ВКС по чл. 288 ГПК и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците в представен отговор оспорват допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, налице е и обжалваем интерес по делото над 1 000 лв., видно от представеното удостоверение за данъчната оценка на недвижимия имот същата възлиза над този размер. Неоснователен е доводът на ответниците за определяне на обжалваемия интерес по данъчната оценка на имота, посочена в нотариалния акт от 1995 год., тъй като размерът на цената на иска и съгласно сега действуващия ГПК – чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2, се определя от данъчната оценка на имота. Въпрос за посочената от ищеца към момента на предявяване на иска цена не е повдиган при разглеждане на делото, съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК.
Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед позоваване на касаторката на влязло в сила решение по конкретен спор, представено към изложението й.
Изводът на въззивния съд в обжалваното решение за неоснователност на иска по чл. 227, б. „в” ЗЗД, предявен срещу наследниците на дарения по нот. акт № 179/1995 год., е обусловен от липсата на поискана от ищцата приживе на дарения издръжка от него, за да се приеме, че моралното му задължение се е трансформирало в правно такова и като елемент от съвкупността права и задължения по силата на наследственото правоприемство е преминало към наследниците му. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС № 407 по гр. д. № 403/2003 год., в което е прието, че наследниците встъпват в правата и задълженията на дарения по договор за дарение и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението даже в случая, когато необходимостта от издръжка на дарителя е възникнала след смъртта на дарения.
Наличието на противоречиво решаване на обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос за характера на задължението на дарения да дава издръжка на дарителя и преминаването му по наследствено правоприемство, което въззивният съд е обусловил от наличието на покана за издръжка приживе на дарения, обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, без съдът да се произнася по другото поддържано основание по т. 3.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 276 от 16.04.2009 год. по гр. д. № 149/2009 год. на Софийски окръжен съд, по подадената от С. С. В. от с. В., Софийска област, чрез адв. М. Б. , касационна жалба против него.
Указва на С. С. В., чрез адв. М. Б. , да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметката на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на горното указание насрочва делото в открито съдебно заседание за …………..2010 год., за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: