О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр. София, 17.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 715 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Д. против решение №1757/28.12.2009 година, постановено по в.гр.д. № 1471/2009 година от Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение е отменено решението на Районен съд – Варна, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от сграда, находяща се в гр. В., както и на търговски обект в партерния етаж на същата сграда, като вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, с което е отхвърлен иска за делба на описаните по-горе обекти. Решението на районния съд, с което е отхвърлен предявения иск за допускане до делба на стара къща, находяща с същото дворно място, както и на гараж, е оставено в сила.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба са оспорили наличието на касационни основания за допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е насочена против решението на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да отхвърли иска за делба, въззивния съд е приел, че по силата на дарение, извършено от ищеца и неговото съпруга /по време на брака им/, същите са дарили по ? ид.ч. от дворното място, върху което са построени недвижимите имоти. Съдът е приел от фактическа страна, че към момента на дарението липсват категорични данни, че имотите, предмет на делбата, са били изградени в груб строеж към датата на дарението от 10.05.1999 година. Въззивния съд е приел, че при липсата на данни за това, дори и да се приеме, че обектите са били изградени в груб строеж, то по силата на приращението, собственост на имотите са станали собствениците на земята – ответници по делото. По отношение на старата постройка, представляваща къща, съдът е приел че същата не съществува като самостоятелен обект, годен за делба, доколкото е разрушена и преустроена и е част от новото сграда, а по отношение на иска за делба на гараж, въззивния съд е приел от фактическа страна, че същия не е изграден и не съществува.
В изложението на касационните основания са твърди, че с въззивното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Сочения правен въпрос е относно собствеността на правото на строеж на постройка, след прехвърлянето на правото на собственост върху терена и съотношението на разпоредбата на чл.63 от ЗС, регламентираща правото на строеж, като ограничено вещно право върху чужд имот и придобиването на право на собственост на основание чл.92 от ЗС, по силата на приращение .
Въззивния съд се е произнесъл по този материалноправен въпрос, като е приел, че с прехвърлянето на правото на собственост е прехвърлено и правото на строеж върху терена и въз основа на което е построена старата жилищна сграда в имота, като подобрение в дворното място, въпреки липсата на изрично прехвърляне на правото на строеж върху построената към момента на прехвърлянето сграда. В тази насока, възприетото от въззивния съд разрешение на правния въпрос относно самостоятелността на правото на строеж, като самостоятелно вещно право е в противоречие с възприетото от ВС в ТР №33/1971 г. на ОСГК на ВС по гр.д. №11/1971 година. С посоченото тълкувателно решение, ВС е приел, че правото на строеж е самостоятелно вещно право върху чужд имот и може да бъде притежание на лице, различно от титуляра на правото на собственост на недвижимия имот.
Възприетото от въззивните съдилища разрешение на поставен от жалбоподател правен въпрос в противоречие с тълкувателни решения на ВС и на ВКС е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл са и указанията по приложението на цитираната разпоредба, дадени с ТР№ 1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК до касационно обжалване, като на жалбоподателя се укаже да внесе по сметката на ВКС пропорционална държавна такса в размер на 534 лева.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1757/28.12.2009 година, постановено по в.гр.д. № 1471/2009 година от Окръжен съд – Варна.
Указва на жалбоподателя Х. И. Д. от гр. В., съд.адрес гр. В., ул.”Р” №27 а да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 534 лева.
Насрочва делото за ……………………….. за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.