О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 24.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4629/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „М”, срещу въззивно решение от 14.07.2008г. по гр. дело № 69/2008 г. на Софийския градски съд. Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси относно приложението на чл.329 КТ относно правото на работодателя при извършване на подбор да прецени кой работи по-добре. Решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ГПК. Посочени са и са приложени решения на ВКС на РБ. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е достигнал до извод, че упражняването правото на подбор подлежи на съдебен контрол, както в частта относно неговото формално извършване – дали е извършен подбор, така и в частта относно спазването на законовите критерии, т.е. дали съпоставката действително е довела до постигане целите на подбора – на работа да останат служителите с по-висока квалификация и тези, които работят по-добре.
Ответникът по касационната жалба К. И. К., град В., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. По същество смята жалбата за неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 07.11.2007г. по гр. д. № 9460/2007г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. И. К. срещу А. „М” искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №1212/06.07.2007 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши митнически специалист” и за заплащане на сумата 2 692.92 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, защото работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал извършването на задължителния в случая подбор по законовите критериипражняването на правото на подбор подлежи на съдебен контрол относно формалното му извършване, така и действителното му извършване, а именно съпоставката довела ли е до оставяне на работа на по-добре работещите и с по-висока квалификация. Съдът е приел, че комисията на работодателя е извършила съпоставка, обективирана в протокол, но той е незаконосъобразен, защото не е установено, че уволненият служител не е работил по-лошо, че му липсва инициативност.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Даденото разрешение на съществения за разглеждания случай правен въпрос относно критериите по чл.329 КТ при извършване на подбор в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ, не е съобразено с постоянната практика на ВКС. Съгласно последната по начало работодателят е длъжен да съобрази критериите по чл. 329 КТ като извърши подбор по икономическите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Право на работодателя обаче е да определи, кой работи по-добре. Нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя е въпрос на неговата конкретна фактическа преценка, която не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е по целесъобразност и по отношение на нея съдът няма правомощия да извършва проверка, а и не би могъл да замести работодателя в нея. В този смисъл е и Р № 326/2008г. по гр.д. № 1243/2007г., ІІІ г.о., на което се позовава касаторът.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно спазването на законовите критерии за подбора по чл.329 КТ, поради което е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.07.2008г. по гр. дело № 69/2008 г. на Софийския градски съд.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Да се докладва на Председателя на ІI г.о. на ВКС за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.