О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
гр. София, 11.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1202 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. П. против решение №150/18.06.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 81/2010 г. от Окръжен съд – Смолян.
Ответниците по касационната жалба Н. П. П. и А. И. П., Ш. Т. А., З. А. Н. – И. и Н. А. Н., оспорват касационната жалба, както и основанията за допускането до касационно обжалване, посочени в изложението на същите.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Съдът е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС са неоснователни, доколкото не е установено от доказателствата по делото правото на собственост на ищеца по иска, по отношение на имота, за който се претендира премахването на изградените в него постройки /гаражи/. Съдът е приел, че по отношение на частта от имота, в която попадат изградените гаражи, не са били налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, тъй като построеното в имота е въз основа на отстъпено право на строеж от общината именно за построяване на гаражите, поради което имотът не е съществувал към момента на влизане в сила на закона /ЗСВОНИ/, както и към момента на последвалото изменение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ. Ограниченото вещно право на строеж е реализирано и тази част от имота е била застроена на това основание. Съдът е приел, че ищецът е разполагал с правата за обезщетяване, предвидени в ЗОСОИ.
В изложението на касационните основания се сочи произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, както и по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не се сочи материалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, както се твърди в изложението. Съдържат се твърдения по фактите по спора и се правят правни изводи, различни от тези на въззивния съд по отношение на това, доколко следва да се преценяват предпоставките за възстановяването на правото на собственост, както и дали е налице сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, предвид наличието на влязло в сила съдебно решение, с което по отношение на [община] е признато за установено правото на собственост върху имота, в който са изградени гаражните клетки, в полза на ищеца по делото. По отношение на силата на пресъдено нещо и нейните субективни предели, въззивния съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, доколкото е приел, че лицата, носители на ограниченото вещно право на строеж не са необходими другари в спора за собствеността на имота и същите не са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана по отношение на ищеца с трето лице, касаеща собствеността върху имота. Вещното право на строеж е ограничено вещно право и неговия носител може да бъде лице, различно от титуляра на правото на собственост, като възприетото от въззивния съд не е в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС, в т.ч. и тълкувателни решения на ОСГК. Останалите твърдения на касатора, посочени в изложението на касационните основания, касаят възприетата от съда фактическа обстановка по спора, която не следва да се преценява относно правилността на изводите на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение. Необоснованото съдебно решение е основание за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. едва след като са налице предпоставките за неговото допускане до касационно обжалване, като в производството по чл.288 от ГПК е недопустимо да се прави проверка на обосноваността на съдебния акт, изразяваща се в проверка на установените от въззивния съд факти и възприетата въз основа на тях фактическа обстановка.
Въззивния съд е обсъдил доказателствата по делото, като въз основа на тях е направил собствени изводи относно фактическата обстановка по спора и е изложил собствени правни изводи, като в тази връзка не е процедирал по начин, различен от възприетото в съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./. Следва да се отбележи, че позоваването на произнасянето на съда по процесуалноправен въпрос е обвързано от касатора с твърдения за наличие на касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – произнасяне от въззивния съд по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Точното прилагане на закона, по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е изясняване по тълкувателен път от ВКС, на установено в закона правило, във връзка с неточното му прилагане, различно от установеното в закона и изменението на съществуващата по прилагането на съответната правна норма съдебна практика във връзка с това. В този смисъл са указанията по прилагането на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, сочената правна норма на чл.188 от ГПК /отм./ и произнасянето на въззивния съд не е основание да се приеме, че е налице основание да се допусне касационно обжалване на соченото основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, в хипотезата на точното прилагане на закона по приложението на чл.188 от ГПК /отм./. От една страна въззивния съд е процедирал, спазвайки разпоредбата на чл.188 от ГПК и задължителната съдебна практика по приложението на тази правна норма, като от друга страна, не се сочат основания, водещи до наличие на основания за изменение на тази съдебна практика.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №150/18.06.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 81/2010 г. от Окръжен съд – Смолян.
Председател: Членове: 1. 2.