О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
гр. София, 24.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 836 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. и С. О. К. против решение № 639/16.05.2011 г. по гр.д.№ 2628/16.05.2011 г. постановено от Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Пред въззивния съд е обжалвано решение на районен съд, с което е обявен за окончателен разделителен протокол на основание чл.289 от ГПК /отм./. Въззивният съд е приел, че допуснатия до делба недвижим имот, представляващ магазин в [населено място], е реално поделяем на два дяла, за което са били изготвени и одобрени от Община [населено място] инвестиционни проекти. Съдът е счел, че стойността на дяловете е в размер на по 156 500 лева всеки, като необходимите разноски за извършване на преустройството на два дяла са в размер на 40 066,92 лева по заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, а по особеното мнение на едно от вещите лица – 31410,56 лева. Съдът е приел, че и двете стойности, независимо от това коя е действителната, не са значителни по размер, отнесени към общата стойност на делбения имот /317 000 лева/ и доколкото съставляват съответни 12,64% и 9,9 % от общата стойност, предвид практиката на ВКС в тази насока е приел, че ням надвишаващи определените стойности по отношение на понятието „значителни по стойност преустройства”. Съдът е формирал собствени изводи, независимо от заключението на вещите лица и е достигнал до извод за реална поделяемост на имота. Обсъдено и възражението на въззивника, направено в хода на въззивното производство, че същият не е присъствувал в съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд, в което на страните е бил предявен проект за разделителен протокол, направено в смисъл, че страната е била лишена от възможността да направи възражения. В тази насока съдът е приел, че съдът е съставил проект за разделителен протокол, призовал е за насроченото съдебно заседание страните, като неявяването на една от страните, редовно призована не е представлявало процесуална пречка от извършването на процесуалните действия, свързани с предявяването на проекта за разделителен протокол. Съдът е приел, че от собственото си процесуално поведение, въззивниците не следва да черпят права в горната насока, че са били лишени от възможност да направят възражения по разделителния протокол.
Въз основа на възприетото от правна страна от въззивния съд, съдебното решение на първоинстанционния съд, с което е обявен за окончателен разделителния протокол е оставено в сила.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата – основание за допустимост на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочения въпрос е следва ли съдът, след съставяне на проект за разделителен протокол да отложи делото, при положение, че една от страните не се е явила, за да предяви разделителния протокол и изслуша възраженията по него. Въззивният съд е приел, че след съставянето на разделителен протокол, въпреки неявяването на една от страните по делбата, не е съществувало задължение за отлагане на делото за първоинстанционния съд, доколкото страната е била редовно призована за същото съдебно заседание и не се е явила без уважителни причини. Така поставения процесуален въпрос не е разрешен противоречиво с цитираното решение №171/04.04.2002 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 837/2001 г., І г.о., доколкото с него ВКС е приел, че след съставянето на проект за разделителен протокол, съдът отлага делото за да го предяви на страните и да изслуша възраженията им по него. Въззивният съд е приел по този въпрос, че първоинстанционният съд е насрочил делото за предявяване на проекта за разделителен протокол, като е приел, че неявяването на една от страните не е пречка за даване ход на делото в това съдебно заседание, като и че не са налице основания за отлагане на делото поради причина, че редовно призована страна не се е явила в това съдебно заседание. Липсва противоречие с възприетото от въззивния съд по този процесуалноправен въпрос и възприетото от ВКС в цитираното решение. На следващо място, по своето същество това твърдение на касатора представлява позоваване на процесуално нарушение, чието наличие следва да се преценява едва след като са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, доколкото процесуалните нарушения са касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. същите не са включени като касационни основания, водещи до допустимост на касационното обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. В тази насока са неотносими към настоящия спор и твърденията за допуснати процесуални нарушения, водещи до неправилност на съдебното решение, свързани с обсъждането на доказателствата по делото, касаещи възприетата от съда фактическа обстановка, доколкото в производството по чл.288 от ГПК е недопустимо проверката на правилността на съдебния акт, както и на възприетата от съда фактическа обстановка.
С цитираните от касатора съдебни решения, във връзка с твърдението му за наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата по правния въпрос кои необходими преустройства при разделянето на делбения обект следва да се считат за значителни. От фактическа страна въззивният съд е приел, че стойността на необходимите преустройства, сравнени със стойността на недвижимия обект, предмет на делбата са в размер между 12,64% и 9,9 %, като представените съдебни решения, с които е третиран този правен въпрос не съдържат данни за възприемане от съдилищата на по-малък размер. Преценката на съда относно тези стойности, в каквато насока са твърденията на касатора не подлежат на контрол в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касаят възприета от съда фактическа обстановка и евентуално правилността на постановеното съдебно решение. В тази насока са неотносими и твърденията на касатора относно нова преценка на доказателствата, касаещи поделяемостта на имота, доколкото съдът е изложил собствени мотиви и е приел от техническа гледна точка имота за поделяем .
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора основания за допустимостта на касационното обжалване на решението на окръжния съд.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 639/16.05.2011 г. по гр.д.№ 2628/16.05.2011 г. постановено от Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.