О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
гр. София, 29.09.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 712 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. С. против решение №50/07.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 522/2010 г. от Окръжен съд – Сливен.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен. Съдът е прел от фактическа страна, че е ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ жилище в [населено място], като на първи партерен етаж на жилищната сграда, в която се намира и жилището на ищеца е разположен търговски обект, ползувателят на който е монтирал два броя климатични инсталации на фасадата на сградата, непосредствено под прозорците на част от стаите на жилището, собственост на ищеца по делото, както и вентилационна система, намираща се на фасадата на сградата, на същата страна, на която се намират и част от прозорците на жилището на ищеца по делото. Прието е, че в хода на процеса, ответникът е преместил климатичните инсталации, като ги е свалил на нивото на терена, отново на същата страна на фасадата. Съдът е приел от фактическа страна, че нивото на шум и вибрации са около и под допустимите норми, съгласно техническите показатели за безопасно ниво на шум и гранични стойности на вибрации. Съдът е приел от правна страна, че така поисканото от ищеца действие, което съдът да задължи ответника да предприеме не е адекватно на дължимата защита, доколкото при иск с правно основание чл.109 от ЗС следва да се отчитат правата на двете страни върху обектите, предмет на правото им на собственост. Приел е, че пълното премахване на климатичните и вентилационната системи не е адекватна мярка на защита спрямо ограничението /доколкото го има/ на правото на собственост, което ответникът ще следва да търпи от премахването на системите, като мярка на защита, в производството по иска с правно основание чл.109 от ЗС. Съдът е приел, че така поисканото от съда, като мярка на защита на правото на собственост е неоснователно, предвид описаната по-горе липса на адекватност, като ищецът разполага и с други средства за защита, като напр. искане за преместване /изпълнено в хода на производството/, искане за изолиране на системите и др.п., но доколкото е ограничен в произнасянето си от направеното искане в исковата молба – пълно премахване на системите, то доколкото същото е неоснователно, съдът не се е произнесъл по другите допустими /според него/ и основателни мерки.
В изложението на касационните основания се сочи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и ВС и които са от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Въпросите, поставени от касатора, се свеждат до това, приложима ли е по отношение на изискването за монтиране на вентилационна и климатична инсталация Наредба № 15/28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Във връзка с отговора на този въпрос, касаторът прави извод и за произнасяне на съда по въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика, отразена в ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, касаеща възможността на собственик на иска премахването на строеж, изграден при липса или в отклонение от издадено строително разрешение, когато изграденото е нетърпимо от закона. Съдът е приел, че монтирането на климатици и вентилационна система не представлява на първо място строеж, на второ място не представлява инсталация по пренос на топлинна енергия, попадаща под регламентацията на цитираната от касатора Наредба №15 от 2005 година. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това касационно основание, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато произнасянето на ВКС по този въпрос се налага от неясна правна норма или непълнота в закона, която да бъде отстранена по тълкувателен път, предвид правомощията на ВКС в тази насока. Касаторът не е посочил в какво се изразява неяснотата в нормите на цитираната наредба, уреждаща инсталации по пренос на топлинна енергия, като доводите му се свеждат до неправилност на възприетото от правна страна от въззивния съд, неприлагайки цитираната правна уредба към настоящия случай. Неправилността на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон следва да се преценява от касационния съд едва след като са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, доколкото неправилните съдебни решения не са включени като касационно основание сред предпоставките за допустимост, отразени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-2 от ГПК. В тази връзка твърденията за неправилно приложение на материалноправни норми в изложението на касационните основания по чл.280 от ГПК са неотносими към производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативния характер на касационното обжалване. В този смисъл са неотносими и оплакванията на касатора, свързани с нарушаването на основни права и свободи, гарантирани от ЕКЗПЧ и другите, основани на твърденията за неправилност на съдебния акт. Твърденията за наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, свързани с противоречиво разрешение на материалноправен въпрос с ТР №31/84 на ОСГК на ВС също не е налице, доколкото въпросът отново се свежда до приложението на Наредба № 15/28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия към настоящия случай, оттам и касаторът прави довод за приложимост на цитираното тълкувателно решение към правните изводи на въззивния съд.
По изложените съображения, състава на ВКС приема, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, сочени от касатора.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №50/07.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 522/2010 г. от Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.