О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр. София, 11.10.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 706 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Г. против решение от 24.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 983/2008 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” състав.
От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор от В. К. В., с който оспорва жалбата.
Касационната жалба е подаден в срок и е процесуално допустима.
Производството пред въззивния съд е след отмяна на въззивно решение от ВКС и връщането на делото за ново разглеждане, със задължителни указания. При новото разглеждане на спора, съобразно указанията на ВКС е изчислил стойността на наследствената маса, оставена след откриването на наследството на общия наследодател и е възстановил запазената част на В. В., Т. В. Л. и В. В. В. от наследството на В. Х. В., като е намалил дарението, извършено приживе от наследодателя пред 1986 г. с надвишаващата запазената част от 24944,39/33750 ид.ч.
С отменителното решение, ВКС се е произнесъл по направеното възражение от касатора в това производство, като е счел за неоснователно възражението му за нарушение на постановките в ТР №1/2005 г. на ОСГК на ВКС относно неправилното приложение на чл.30, ал.2 от ЗН, свързано с неприемането на наследството по опис и липсата в тази насока на възможност да се иска отмяна на дарението. Този материалноправен въпрос е разрешен с решението на ВКС и не може да бъде основание за допустимост на касационното обжалване.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване отново се сочи правен въпрос, свързан с приложението на чл.30, ал.2 от ЗН, което, по съображенията по-горе, не може да бъде основание за допускане до касационно обжалване. Освен този въпрос, се сочи и правен въпрос, свързан с приложението на чл.37, ал.1 от ЗН, като се твърди, че в противоречие с тази разпоредба е отменено дарението. Така поставен, правния въпрос е неотносим към спора, доколкото това възражение е направено едва с настоящата касационна жалба и не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, нито е бил предмет на произнасянето от ВКС при първото касационно разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 от ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Такива нарушения не се сочат, като поставянето на правния въпрос, свързан с приложението на чл.227, ал.5 от ЗЗД е неотносим към спора, доколкото предмет на спора е не отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1 от ЗЗД, а във връзка с приложението на чл.30 от ЗН.
Въз основа на горното, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 983/2008 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.