О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 07.02.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 25 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение от 28.11.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 478/2011 г. от Окръжен съд – Смолян.
Ответниците по частната касационна жалба я оспорват, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определение на районен съд, с което е прекратено производството по отношение на [фирма] в производството по извършването на делба. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че делбата е допусната с влязло в сила съдебно решение, като в него са посочени както делбените имоти, така и кръгът на лицата, между които тя следва да се извърши. В производството по делбата, с влязло в сила съдебно решение е допусната делба на недвижими имоти, между Е. М. К., Г. Р. К., З. Р. К. и К. Р. К.. С решението е отхвърлен иска за делба, предявен от [фирма], като с допълнително решение, влязло в сила, районен съд е прогласил за недействителен спрямо Г. Р. К., З. Р. К. и К. Р. К. сключения между Е. К. и дружеството [фирма] договор за замяна, на основание чл.76 от ЗН. В хода на производството по извършването на делбата, Е. К. е починала, като нейни наследници по закон са останалите лица, спрямо които е допусната делбата – Г. Р. К., З. Р. К. и К. Р. К.. Съдът е прекратил производството по извършването на съдебната делба, по отношение на [фирма] с определение, което е предмет на настоящото касационно обжалване.
За да се разгледа частната касационна жалба по същество, с оглед препращането на разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, следва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване, касаторът се позовава на противоречие на възприетото от въззивния съд по правен въпрос, със задължителна практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочения правен въпрос е „в случай на приемане на наследство и при наличие на валидна сделка по замяна, ще следва ли да се приложи разпоредбата на чл.345 от ГПК, при наличие на трето лице със самостоятелни права относно недвижимите имоти”. Така поставения от касатора правен въпрос не е бил предмет на обсъждане от страна на въззивния съд, чието определение е обжалвано по реда на касационното обжалване. В частната си жалба до въззивния съд, [фирма] не е поставял въпросът за приложението на разпоредбата на чл.345 от ГПК и съдът не е формирал правна воля по така направените в настоящото производство доводи относно посочения по-горе правен въпрос. В тази насока, не е налице относимост на правния въпрос към произнасянето на въззивния съд, оттам и в производството по допустимост на касационното обжалване. Сочените решения на ВКС, в т.ч. и ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС касаят различни въпроси от така поставения правен въпрос, като към решаващите доводи на съда в обжалваното определение са, че делбата следва да се извърши между лицата, по отношение на които е допусната, като процесуалното правоприемство на основание чл.227 от ГПК не води до наличие на основание за конституиране във втора фаза на делбата на други лица, извън съделителите /респ. техните наследници/ по влязлото в сила решение по допускането на делбата. По този правен въпрос не се сочи противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. Цитираните решения касаят приложението на разпоредбата на чл.76 от ЗН, приложена от съдът при допускането на делбата, като по отношение на частта от наследството на починалия във втората фаза съделител, която е притежаван от него и прехвърлена с договора за замяна, както и материалноправните последици от тази сделка, съдът ще следва да се произнесе с решението си по извършването на делбата, но не и в настоящото производство, в което се обжалва определението на съда, посочено по-горе.
По изложените съображения, състава на ВКС счита, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
В полза на ответниците по частната касационна жалба, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, ще следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски, в размер на 150 лева, платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/14.12.2011 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.11.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 478/2011 г. от Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА [фирма] съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3 да заплати на Г. Р. К., З. Р. К. и К. Р. К. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], х.л „С.”, ст.128, адв. Ат. Х., сумата 150 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.