О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. С., 04.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 320 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А., Й. М. А., М. Й. А., П. Й. А. – непълнолетна, действуваща със съгласието на баща си Й. М. А., Й. Г. А., Р. Н. Ц., М. Н. С., М. Н. Т., Н. Н. Т., Р. Б. М., Д. Б. К., С. С. Б., З. И. Н., И. С. Н., В. Х. Й.-Н., К. Л. Ч., Д. Л. Н., М. С. К. и Й. С. М. против решение от 26.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 487/2010 г. от С. градски съд, ІV „г” отд.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен. За да достигне до този краен извод, съдът е приел от фактическа страна, че имотът, за който в полза на ищците е издадено позитивно решение на поземлена комисия, за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, не е собственост на ищците по делото. По пътя на косвения съдебен контрол и с оглед направеното в тази насока възражение от ответника по делото – [фирма], съдът е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници, тъй като същия е бил законно застроен и е налице пречка за възстановяването в стари реални граници, с оглед разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. От фактическа страна, съдът е приел, че в имота съществуват две административни сгради, законно построени и към настоящия момент и към момента на постановяване на решението на поземлената комисия съществуващи и намиращи се в патримониума първоначално на държавата, впоследствие на ответника [фирма], по силата на сключената приватизационна сделка по реда на ЗППДОбП. На следващо място, съдът е приел, че процесния имот /независимо от застрояването му, като пречка за възстановяването на правото на собственост в стари, реални граници/, към момента на реституцията е бил включен в активите на [фирма] като търговско дружество с 100% държавно участие и правоприемник на ДФ”П.” и на ДСО „П.”. Впоследствие 51% от това търговско дружество е продадено с привотизационна сделка на [фирма], което се явява пречка за реституиране на имота, съгласно разпоредбата на пар.6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./, както и съгласно действуваща към момента на приватизацията разпоредба на пар.11, ал.1 от ЗПСК, според която в случаите на сключена приватизационна сделка, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими или недвижими вещи – собственост на правоимащи по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, последните са обезщетяват с акции или дялове от дружеството или с компенсаторни записи. Съдът е приел, че в случая ищците не разполагат с материалноправна възможност за реално възстановяване на собствеността върху спорния недвижим имот, а единствено с право на обезщетение, поради което те не се легитимират като собственици на същия имот, а предявения ревандикационен иск е неоснователен.
В изложението на касационните основания се сочи, че по отношение на извода на въззивния съд относно законния характер на построените в имота сгради, е налице противоречие със задължителна съдебна практика, отразена в решение № 254/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. , постановено по реда на чл.291 от ГПК – основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Правният въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване по гр.д.№ 1134/2009 г., по който е постановено соченото като задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е бил относно значението на изискуемата се по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ скица, заверена от техническата служба на общината при преценката дали е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ. Този въпрос и отговор на който е даден с влязлото в сила решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК, е неотносим към настоящия спор, още повече не се намира в противоречие с възприетото от въззивния съд, доколкото той не касае правния въпрос, поставен от касаторите, относно законност на построеното в имот, подлежащ на реституиране на основание разпоредбите на ЗСПЗЗ. Подобни изводи и евентуално противоречие не се съдържа и в мотивите на ВКС в цитираното съдебно решение, с оглед евентуално приложение на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Спорът по гр.д.№ 1134/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. се е свеждал до това, законно ли е осъществено в имота строителство, като с оглед фактите по това дело, съдът е приел за установено от фактическа страна липсата на законно строителство, оттам и липса на пречки за провеждане на реституционна процедура по отношение на земеделска земя. В настоящия случай, от фактическа страна съдът е приел наличие на осъществено законно строителство, като този извод на съда, относно законността на строителството подлежи на проверка единствено доколкото би касаел правен извод, не и установено фактическо положение и установена по делото фактическа обстановка, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Фактите по делото и възприетото от фактическа страна от съда са въпроси, свързани с необосноваността на съдебното решение, а необоснованото съдебно решение е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. едва след като са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. В тази връзка, соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК не е налице.
Поставен е и втори правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл и по който, според касаторите е налице противоречиво разрешаване от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочи се, че въззивния съд относно предоставянето на имота за стопанисване и управление на държавно предприятие и включването му в активите на търговското дружество – ответник, е необоснован, в нарушение на императивни правила за оценка на доказателствата. Този въпрос, на първо място не е правен въпрос, по смисъла на разпоредбата на чл.280 от ГПК, тъй като касае възприетото от фактическа страна от въззивния съд, която негова преценка, по съображенията изложени по-горе, не подлежи на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК. На следващо място самото твърдение за необоснованост на извода на съда, води до неотносимост към спора, ограничен от разпоредбата на чл.280 във вр. с чл.288 от ГПК, касаещ допустимостта на касационното обжалване. В тази връзка е неоснователно твърдението на касаторите, за наличие на касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения, не са налице сочените предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 487/2010 г. от С. градски съд, ІV „г” отд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.