О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. София, 20.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1240 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. и К. Г. Х. против решение № 569/02.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 113/2006 година от Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба Д. Е. оспорва касационната жалба. Останалите ответници на взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да допусне делбата на недвижимия имот при квотите, посочени в решението, съдът е приел за установено от фактическа страна, че след смъртта на М. С. С., сградата е съсобствена на С. Г. С., К. Г. Х., П. Г. П. и Д. Г. Е. – при квоти по ? ид.ч. за всеки един от тях. Съдът е приел тази съсобственост за доказана, предвид съставеното през 1994 година завещание от М. С. С. в полза на С. Г. С. и К. Г. Х., с което тя е завещала цялото си движимо и недвижимо на тези лица. Съдът е приел завещанието за действително, предвид събраните по делото доказателства, въпреки направеното оспорване. Доколкото М. С. е притежавала ? ид.ч. от имота, то тази нейна част се е разпределила между С. Г. С. и К. Г. Х. след нейната смърт. Съдът е приел, че направеното възражение за намаляване на завещателните разпоредби на М. С. от 1994 година, до размер на запазените части на наследниците по закон П. Г. П. и Д. Г. Е. е основателно до размер на 2/3 ид.ч. от наследството, предвид разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН.
Делото пред въззивната инстанция е разгледано след отмяна на постановено въззивно решение от състав на ВКС с решение №710/13.01.2006 година, по гр.д.№ 329/2005 г. на І г.о. С решението на ВКС е прието, че възражението за придобиване на имота по давност от праводателите на П. Г. П. и Д. Г. Е. е основателно, предвид постановеното от съда определение от 02.02.2004 г. на основание чл.109, ал.4 от ГПК /отм./, с което е прието за безспорно между страните и ненужно от доказване обстоятелството, че по извършена предходна делба, до 1989 година, М. и Г. С. са владели имота като съпрузи, а след смъртта на Г. С., до смъртта на М. С. – само от нея. ВКС е приел, че е налице осъществено давностно владение, като е върнал делото за ново разглеждане, за постановяване на решение по същество на спора за делба на имота, предвид направените последващи сделки от страна на М. С. с половината от имота, както и с оглед направеното възражение за намаляване на завещателните разпореди. ВКС е приел, че искането за намаляване на завещателни разпоредби е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество, но е отменил решението и в тази част, поради допуснато от съда процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на С. С.. По тази причина, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения и с оглед разпоредбата на 295, ал.1 от ГПК, касационните основания при обжалването на решението на въззивния съд следва да се свързани единствено с оплаквания за нарушения, свързани с повторното разглеждане на делото, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението на касационните основания се сочат въпроси, разрешени с решението на ВКС, а именно – основателно ли е възражението за наличие на придобивна давност, поради което сочените касационни основания във връзка с произнасянето на въззивния съд по този правен въпрос не могат да бъдат както наново пререшавани, така и да бъдат касационно основание, съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 от ГПК. Втория поставен процесуалноправен въпрос е относно възможността с възражение, пред въззивната инстанция /при действието на ГПК /отм./, да се направи искане за намаляване на завещателни разпореждания, до размер на запазена част. Този процесуалноправен въпрос не би могъл да послужи като касационно основание по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото с отменителното си решение, постановено от ВКС, ВКС е приел, че подобно процесуално действие е допустимо, като в тази насока е дал и задължителни указания да се разгледа възражението по същество. Касационните основание, които са допустими в случая, следва да се свързани единствено с произнасянето на съда по този въпрос, което предполага и кръгът на правомощията му, с оглед очертания предмет на произнасяне от касационната инстанция, при отмяната на въззивното решение, постановено при първото въззивно разглеждане на спора. Такива доводи и основания за допустимост на касационното обжалване не се сочат, поради което не следва и да се допуска касационното обжалване. Твърденията на касатора с допълнителната молба от 09.08.2011 г. са свързани с наличието на фактическа грешка, процесуалният ред за която е друг и не следва да се реализира по реда на касационното обжалване на постановените съдебни актове.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 569/02.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 113/2006 година от Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.