О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 20.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1256 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 227/19.09.2011 г. по гр.д.№ 367/2010 г., постановено от Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е счел предявения положителен установителен иск за собственост за основателен. От фактическа страна, съдът е приел, че по жалба на ищцата в настоящото производство против мълчалив отказ на К. на ответната община, административният съд по адм.д.№ 411/2000 г., е постановил влязло в сила решение, с което е отменен отказа да се отмени отчуждаването на процесния имот и е отменено същото до размера на недвижимия имот, предмет на установителния иск за собственост. Съдът е зачел силата на постановеното решение в административното производство и доколкото, видно от материалите по приложеното административно дело, страните са същите, е отказал да осъществи косвен съдебен контрол върху законосъобразността на постановеното съдебно решение, с което са отменя отчуждаването.С оглед настъпилото действие на отмяната на отчуждаването, съдът е приел за основателен иска, като е приел, че по отношение на ответника – [община], собственик на имота е ищцата по делото.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи правен въпрос относно това, допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразност на постановени в административното производство съдебни решения по обжалване на административни актове. В тази насока се сочат съдебни решения, в т.ч. и тълкувателно решение №6/2006 г. на ОСГК на ВКС, в които е прието, че е допустим косвения съдебен контрол в горната хипотеза. Съдебната практика, в т.ч. и цитираната от касатора приема, че косвения съдебен контрол за законосъобразност на постановени в административното производство съдебни решения по обжалване на административни актове е допустим, но само и доколкото възражение в този смисъл се прави от трети лица, неучаствували в административното производство както по издаването на административния акт, така и по неговото обжалване. В случая, въззивният съд не е отрекъл тази възможност на трето лице да иска от граждански съд косвен съдебен контрол на административен акт, респ. съдебно решение, постановено в административно съдебно производство, но от фактическа страна е приел, че ответникът не е трето лице в този смисъл. Този извод на съда е фактически и не подлежи на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 от ГПК, а доколкото би касаел евентуална необоснованост на съдебното решение, то неговата преценка следва да се направи в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, но само след като са налице предпоставки за неговото допускане. За пълнота следва да се отбележи, че видно от приложеното съдебно административно дело, участник в него е бил именно ответника по делото – [община], представлявана от кмета на общината. В горния смисъл, изводите на съда относно недопустимостта на косвения съдебен контрол в настоящия случай, не противоречат на цитираната от касатора съдебна практика и не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърдението на касатора, че не само ищцата е собственик на имота е неотносимо към настоящото производство, тъй като предмет на спора е установяването със сила на пресъдено нещо между страните по спора, кой е притежател на правото на собственост върху спорния имот, а ако има трети на спора лица, чиито права са засегнати от постановеното решение, то за тях съществува процесуална възможност да защитят тези свои права, като е недопустимо в гражданския процес позоваването на чужди права, още по-малко това позоваване да е послужи на страна като касационно основание по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 13.12.2011 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227/19.09.2011 г. по гр.д.№ 367/2010 г., постановено от Окръжен съд – Хасково.
Осъжда [община] да заплати на В. В. П. от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.