О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 21.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1526 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Я. Х. М. и ТПК „М. Д.”[населено място], против решение №580/28.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 310/2010 г. от Софийски апелативен съд.
Страните си оспорват взаимно жалбите.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
По предявените обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, въззивния съд е приел, че искът за присъждане на обезщетение за ползване на собствения на ищците Я. Х. М., И. Ж. П. и С. Ж. С. е неоснователен, тъй като ответната кооперация ТПК „М. Д.”[населено място] е ползувала само частта от имота, в която са разположени производствените и административните сгради и помещения, които не са собственост на ищците, както и тази част от имота, осигуряваща й достъп до тях. За останалата част от имота не е спорило между страните, че е предадена на физическите лица, ищци по делото. По предявения насрещен иск за установяване на правото на собственост на ТПК „М. Д.”[населено място] по отношение на сградите и помещенията, които ползува кооперацията, съдът е приел, че същите са собствени на ищеца по насрещния иск, като правото на собственост е възникнало на основание чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС. Въззивния съд е зачел силата на присъдено нещо, с оглед влезлите в сила съдебни решения, с които е признато в отношенията между страните, че Я. Х. М., И. Ж. П. и С. Ж. С. са собственици на целия недвижим имот, върху който са построени сградите, ползувани от кооперацията, както и че физическите лица не са собственици на същите сгради. На това основание и с оглед силата на пресъдено нещо, предвид разпоредбата на чл.221 във вр. с чл.224 от ГПК /отм./, съдът е приел, че не съществува процесуална възможност да се преразглежда спора относно собствеността върху терена, в т.ч. и по отношение на прилежащия терен на сградите. Приел е, че ползуването на терена следва да се разпредели по друг начин, не в спора за собственост, за което законът предвижда специален ред.
В изложението на касационните основания към жалбата на Я. Х. М. се твърди, че по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбата на 2, ал.3 /отм./ от ЗОС в хипотезата, при която имотът не е бил одържавяван, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, като се сочи противоречие с възприетото относно приложението на тази материалноправна норма с възприетото в р.№ 1209/2001 г. по гр.д.№2353/2000 г.,ІV отд. на ВКС – основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочи се и противоречие с ТР №6/2006 г. на ОСГК на ВКС по възприетото от въззивния съд приложение в случая на разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС – основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Възприетото от ВКС с р.№ 1209/2001 г. по гр.д.№2353/2000 г.,ІV отд. на ВКС не е в противоречие с възприетото от въззивния съд. В цитираното решение е посочено, с оглед конкретния казус, че разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС се прилага, ако са налице предпоставките на пар.1, ал.1 от ДР на ЗК /1991 г./, доколкото се касае за реституция на имот на кооперативна организация, но видно от мотивите на решението, и ВКС с това свое решение приема, че нормата на ЗОС е и реституционна, освен характера и на правна норма, уреждаща собствеността на кооперативните организации, при отделянето на общинската от държавната собственост. ВКС, с цитираното решение не е изключил приложението на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗОС при всички случаи, при които не се касае за реституция на имоти, кооперативна собственост, поради което липсва и соченото противоречие с възприетото от въззивния съд относно приложимостта на тази разпоредба в настоящия случай. В тази насока липсва противоречие и с ТР №6/2006 г. на ОСГК на ВКС, доколкото в него се дават указания по приложението на разпоредби, касаещи възстановяване на право на собственост от страна на кооперативни организации, който случай не е съотносим към настоящия спор по конкретното дело, доколкото не се касае за възстановяване на право на собственост, а за възникване на такова по силата на законова разпоредба.
По изложените съображения, не са налице касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по касационната жалба на Я. Х. М..
В изложението на касационните основания към касационната жалба на ТПК „М. Д.”[населено място] се сочи, че по въпроса относно принадлежността на правото на собственост на прилежащия на сградите терен, по отношение на които е признато правото на собственост на кооперацията, съдът е възприел противно на възприетото в посочените многобройни съдебни решения на ВС и ВКС, в които е възприето, че прилежащия терен е собственост на собственика на сградите и правото на собственост върху земята, по силата на реституционните закони не се възстановява върху този прилежащ терен. Съдът не е отрекъл възприетото от ВС и ВКС в посочените решения, нито е направил извод, различен от възприетото в тях по отношение на правото да се възстанови собствеността върху терена, без прилежащия на сградите. Съдът не се е произнесъл в противен случай, дори не е формирал правни изводи по отношение на този правен въпрос. Въззивния съд е зачел силата на пресъдено нещо, обективните и субективните предели на която обхващат признатото право на собственост на физическите лица върху целия терен, в т.ч. и по отношение на т.н. прилежащ терен. Зачитайки силата на пресъдено нещо, въззивния съд е приел за недопустимо пререшаването на този въпрос, предвид законовите процесуални ограничения за това. Сочените решения, както и произнасянето на ВС и ВКС по конкретните казуси са неотносими към настоящия спор, доколкото в случая съдът не се е произнесъл по така поставения правен въпрос и то в противоречие с цитираната съдебна практика.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по жалбата на ТПК „М. Д.”[населено място].
При този изход на спора в производството по чл.288 от ГПК, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №580/28.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 310/2010 г. от Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.