О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 26.09.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 345 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Н. Г., Б. А. Д., А. А. Ц., В. А. К., И. Г. Ч., М. Г. Т. и К. Б. Г. против определение № 1403/27.05.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 922/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по частната касационна жалба не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на районен съд, с което производството по прдявения иск е прекратено, поради недопустимост. Мотивите на въззивният съд, довели до извод за недопустимост на предявения иск, са относно липсата на правен интерес при предявения иск, доколкото с иска се цели установяване принадлежността на правото на собственост към минал момент – образуването на ТКЗС. Тъй като се касае за земеделска земя, съдът е приел, че ответникът – О. „Р.” П., не е заявител в административната процедура по възстановяването на право на собственост върху земеделската земя, не е оспорвал правото на собственост в минал момент на наследодателите на ищците по делото, поради което и специалния установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим, поради липса на правен интерес.
Частната касационна жалба е допустима, но нейното разглеждане по същество е допустимо и обосновано само и доколкото по отношение на нея и на обжалваното определение са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, предвид изричното препращане на разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателите са представили изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което се съдържат твърдения за произнасяне от страна на въззивния съд по процесуално правен въпрос, касаещ допустимостта на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР №1/1997 г. на ОСГК на ВКС и противоречиво разрешаван от съдилищата, доколкото се сочи определение на окръжен съд и решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, като съдържащи изводи, различни от тези на съда в обжалваното определение.
С цитираните съдебни решения – ТР №1/1997 г. на ОСГК на ВКС и решение №97/2009 г. по гр.д.№4681/2007 г. ІV г.о. на ВКС не са направени правни изводи, различни от тези на съда в обжалваното определение. И в двете решения е прието, че основна предпоставка за предявяването на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е правния интерес, обусловен от наличието на правен спор относно принадлежността на правото на собственост и за двете страни по спора и то към минал момент, предполагащо наличие на заявление до административния орган по възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя и от двете страни по предявения иск. Извод в противен смисъл съдът, с обжалваното определение не е направил, поради което липсва и противоречие в резрешението на правния въпрос относно наличието на правен интерес при предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Твърденията на касаторите са относно наличието на правен интерес от установяването на правото на собственост към настоящия момент, но такъв иск не е бил предявен и въззивният съд не е дължал произнасяне относно наличието на правен интерес при този установителен иск.
По изложените съображения, състава на ВКС приема, че не са налице предпоставките, посочени в изложението на касационните основания – по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1403/27.05.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 922/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.