О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 07.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 425 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Г., Т. Г. Г., С. Г. Г. и С. М. Н. против решение № 127/24.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 3024/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив, 9-ти гр.състав.
От ответникът по касационната жалба К. И. З. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, както и се оспорва касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството е за делба на съсобствен недвижим имот, във фазата по допускането на делбата. За да допусне до делба процесния имот при посочените в решението квоти, състава на окръжния съд е зачел действието на прехвърлителните сделки , извършени от Н. И. З., легитимирал се към момента на сключването им с нотариалния акт за собственост за покупката на имота от неговата майка, срещу задължението му за издръжка и гледане. Въпреки наличието на висящо исково производство по иск с правно основание чл.30 от ЗН, предявен от К. И. З. и последвалото решение, с което завещателните разпоредби на общия наследодател И. З. в полза на неговата съпруга и прехвърлител по договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гладена, съдът е отчел обстоятелството, че тази искова молба не е била вписана и зачел правата на третите добросъвестни приобретатели на идеални части от имота, придобити до вписването на исковата молба на К. З. по предявения впоследствие от него иск с правно основание чл.37 от ЗН. При това положение, съдът е определил квотите в съсобствеността, отчитайки правата на третите лица, както правния резултат от намаляването на завещателните разпоредби и успешно проведения иск по чл.37 от ЗН. Против така определените квоти няма оплаквания от касаторите, като доводи от тях се излагат за неправилност на възприетото от съда за неоснователно възражение на двама от тях, за придобиване на имота на основание осъществявано от тях давностно владение. Съдът е разгледал по същество възражението, като е приел, че по отношение на него не следва да се прилагат процесуалните правила на ранната преклузия по чл.133 от ГПК, но е приел същото за неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се е установил изисквания срок по чл.79, ал.1 от ЗС на осъществявано фактическо владение върху имота.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване се съдържат оплаквания за неправилността на възприетото от окръжния съд по отношение на неоснователността на възражението за придобиването на имота на основание давностно владение, които оплаквания по съществото на спора не следва да се ценят като касационни оплаквания по допустимостта на касационното обжалване, доколкото правилността на решението следва да се преценява едва при разглеждането на касационната жалба по същество, след наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. В тази връзка са неотносими към производството по чл.288 от ГПК твърденията на касатора в изложението на касационните основания по чл.280 от ГПК, за допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на свидетелските показания, доколкото процесуалните нарушения не са сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, а касаят правилността на съдебното решения и са касационни основания по чл.281 от ГПК. Съдът е разгледал по същество възражението за придобиването на имота на основание чл.79, ал.1 от ГПК, поради което процесуалноправния въпрос относно разната преклузия на процесуални права по чл.133 от ГПК не може да служи като касационно основание.
Други касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване не се съдържат в изложението на касационните основания /извън оплакванията по съществото на спора/, поради което и с оглед указанията по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/24.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 3024/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив, 9-ти гр.състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.