О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
гр. София, 20.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1053 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Ш. против решение №778, постановено на 01.04.2010 г., по гр.д.№ 2967/2009 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да допусне до делба недвижимия имот, придобит по време на брака между бившите съпрузи, страни в делбения процес, въззивния съд е направил извод за недопустимост на свидетелските показания, посочени като доказателствено средство от ответника по делото, с които се цели установяване симулативността на сделката за покупко-продажба на недвижим от родителите на ответника и установяване действителната воля на страните по тази сделки, а именно – дарение на недвижимия имот само на единия от съпрузите, ответник по иска за делба. Съдът е приел, че по отношение на сделката – покупко- продажба по отношение на ищцата по делото е недопустимо да се установява със свидетелски показания симулативността, а по отношение на сделката с ответника /за ? ид.ч./ същата е недоказана.
В изложението на касационните основания се сочи, че по правния въпрос относно допустимостта на свидетелските показания при доказване симулативността на сделка, както и по въпроса дали наличието на писмено доказателство, съдържащо признание на една от страните по сделката, е начало на писмено доказателство и прави свидетелските показания допустими на основание чл.165, ал.2 от ГПК, е налице противоречиво разрешаване от съдилищата. Сочат се решение №437/22.07.2004 г. по гр.д.№907/2003 г. на І г.о. на ВКС, решение №27/10.03.2005 г. по гр.д.№1147/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №646/14.03.1963 г. по гр.д.№ 364/1963 г. на І г.о., в които по горните въпроси е направен правен извод, различен от този на въззивния съд. Предвид изложеното, налице е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречиво разрешаване от съдилищата по посочените процесуални въпроси.
На жалбоподателят следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 74,49 лева по сметката на ВКС, за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №778, постановено на 01.04.2010 г., по гр.д.№ 2967/2009 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Указва на И. В. Ш. от[населено място], [улица] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 74,49 лева.
Насрочва делото за ………………………., за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.