О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
гр. София, 06.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1290 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Т. и Х. А. Т. против решение №767/11.06.2010 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 2664/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение №3090/23.10.2009 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 7421/2007 г.
Не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че ищците не са доказали своето право на собственост върху претендираните 127 кв.м. от имота, закупен от ответника по делото и за която част се твърди, че е продаден от несобственик. Правото си върху спорната част от имот пл.№1369 по помощния план на м.”П.”,[населено място], ищците твърдят че са придобили въз основа на позитивно решение на поземлена комисия №574/1998 г., с което като наследници на А. П. им е възстановено правото на собственост в стари реални граници. Съдът е приел, че доколкото в решението на поземлената комисия липсват достатъчно индивидуализиращи белези на възстановявания имот /не са посочени съседи, граници/ така, както е изискването на разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /в редакцията към момента на издаване на решението/, както и че не е издадена скица на възстановявания имот, в този случай следва да се приеме, че решението на поземлената комисия не е произвело конститутивен ефект и по отношение на спорните 127 кв.м. Съдът е приел, че горния извод се подкрепя и от обстоятелството, че в полза на ищците по делото, като наследници на А. П. е издадена заповед № Г-ПР-449/01.09.2006 г. на основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост върху ПИ 1374, с площ от 2714 кв.м., при посочените в заповедта съседи, част от които е и имот №1369, без в площта на имот №1374 да е включена спорната част от 127 кв.м.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които са противоречиво разрешавани от съдилищата. Сочените въпроси са два: активно легитимирани ли са да предявят иск с правно основание чл.108 от ЗС ищци, в полза на които е постановено позитивно решение на поземлена комисия от 1998 г., в което имотът не е посочен чрез номер, граници и съседи и липсва издадена скица на имота; поражда ли това решение конститутивен ефект или се признава само правото на възстановяване на собствеността върху земи по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С решението си, въззивния съд не е отрекъл конститутивния ефект на решението на поземлената комисия, постановено през 1998 година, като не е и абсолютизирал наличието на скица към решението, индивидуализираща имота, който се възстановява в стари реални граници. Съдът е признал конститутивния ефект на решение, издадено през 1998 година, но е приел, че предвид липсата на достатъчна индивидуализация в решението, индивидуализацията на имота, възстановен в стари реални граници следва да бъде извършено чрез издаването на скица, като с оглед издадената такава е приел, че по плана на новообразуваните имоти, спорната част не се включва във възстановения имот, което му е дало основание да направи извод за неоснователност на предявения иск. Представените съдебни решения, обосноваващи според касаторите наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК касаят различни факти с оглед възприетото от въззивния съд от фактическа страна, както и възприетото от съдилищата по конкретните дела фактически обстановки – с р.№1319/2009 г. е прието, че от данните по делото и събраните доказателства е установена идентичност на имот, възстановен в стари реални граници и този, държан от ответника по спора, макар в самото решение да не е посочен имота със своите граници и съседи, а в случая по делото не се спори относно индивидуализацията на имота, а относно неговите граници и площ, а с р.2248/2008 г. на Варненски районен съд хипотезата е идентична с настоящата, но по цитираното гражданско дело, видно от възприетата фактическа обстановка, решението на поземлената комисия е придружено от скица, индивидуализираща имота, собствеността върху който се възстановява в стари реални граници. Представените определения на ВКС не разрешават материалноправен спор и в тази насока не се ползуват със сила на пресъдено нещо и не са съдебна практика по смисъла на чл.280 от ГПК, като в този смисъл са и указанията по приложението на тази процесуалноправна норма, дадени от ВКС в ТР №1/2009 г. на ОСГТК. В този смисъл не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по поставените правни въпрос, както и възприетото от въззивния съд не противоречи както на постоянната практика на ВКС по тях, така и на задължителната съдебна практика, отразена в цитираното ТР №1/1997 г. на ОСГК на ВС, доколкото въззивния съд не е отрекъл изобщо конститутивния ефект на позитивните решения на поземлени комисии, за възстановяване на собственост в стари реални граници, издадени през 1998 г., нито възможността за активна материалноправна легитимация на ищец по иск с правно основание чл.108 от ЗС, с решение на поземлена комисия, с което се възстановява имот в стари реални граници.
Предвид изложеното, състава на ВКС приема, че не са налице сочените касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №767/11.06.2010 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 2664/2009 г. , с което е оставено в сила решение №3090/23.10.2009 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 7421/2007 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.