Определение №599 от по ч.пр. дело №579/579 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 599

гр. София, 19.12.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 579 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Т. К. против определение от 30.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 2122/2007 г., от Софийски градски съд, ІІ”а” отд.
Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е изменил постановеното по делото решение, като с оглед изхода по него е присъдил в полза на въззивника – ищеца С. Б. Б. на основание чл.64 от ГПК/отм./, сумата 1208,21 лева, представляващи направените от този въззивник съдебни разноски пред СГС. Сумата представлява сбор от заплатената от страната държавна такса по делото в размер на 208,21 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, по представения договор за правна защита и съдействие.
Доводите на частния жалбоподател са, че липсват доказателства за реално извършено плащане на сумата, договорена като адвокатско възнаграждение, както и че не е направено искане за присъждането им.
Съдебни разноски се дължат на страната, в чиято полза е постановено решението по съществото на спора, като присъждането им следва да е поискано до приключването на устните състезания по делото, както и да са налице доказателства за действителното им извършване. Видно от данните по делото, в съдебно заседание, проведено на 12.10.2009 г., пълномощникът на въззивникът – ищец – адв. М. е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебни разноски, в хода на устните прения. След постановяване на определение, с което е отменено определението, с което е даден ход по същество на делото, е проведено ново съдебно заседание, на 26.11.2009 година, като в представените писмени бележки от адв.М., отново е направено искане за присъждане на съдебни разноски. Независимо от отмяната на определението за даване ход по съществото на спора, направените от страните искания до този момент запазват своето процесуално действие и съдът е обвързан от тях, тъй като с посоченото определение, постановено на основание чл.195 от ГПК /отм./, съдът отменя свои процесуални действия, за което законът му дава процесуална възможност, но не и процесуални действия на страните, каквото безспорно е направеното искане за присъждане на съдебни разноски. В този смисъл, направеното от страната искане за присъждане на съдебни разноски обвързва съда, независимо от последващата отмяна от страна на съда на собствени процесуални действия. Независимо от това, страната е направила и последващо искане за присъждане на съдебни разноски, с представените на 11.12.2009 г. писмени бележки, които следва да се приемат като част от заявеното от страните в хода на устните състезания – процесуален етап от развитието на процеса, на който е допустимо да се прави искане за присъждане на съдебни разноски. По изложените съображения, съдът счита, че направеното възражение от частния жалбоподател, в смисъл, че съдът е присъдил съдебни разноски, които не са поискани, е неоснователно.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 0639725/08.11.2007 г., намиращ се на л.76 от делото по описа на СГС, С. Б. Б. и адв. С. Й. М. от САК, са договорили възнаграждение в размер на 1000 лева, като внесената от страната по делото сума е в пълния договорен размер от 1000 лева. Липсват основания да се приеме, че отразеното в договора не отговаря на истината, в каквато насока са твърденията на частния жалбоподател, поради което съдът приема, че сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, е заплатена от страната така, както е посочено в договора за правна защита и съдействие.
Доколкото по делото е установено, че страната е направила искане за присъждане на сторените съдебни разноски и са налице доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение, като е присъдил сумата от 1000 лева, съдът е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 2122/2007 г., от Софийски градски съд, ІІ”а” отд.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top