О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
гр. София, 06.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1247 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] против решение № 550/30.04.2010 г., постановено от Окръжен съд – Варна, по в.гр.д.№ 1729/2007 г.
С писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационните жалби оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационните жалби са подадени в срок, насочени са против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК и са процесуално допустими.
Въззивния съд е приел, че процесния магазин е включен в активите на [фирма] и е придобит от дружеството по реда и при условията на ЗППДОбП /отм./, тъй като със заповед № РД-04-7706-285/01.07.2005 г., процесния недвижим имот, описан в акт за държавна собственост №139/1997 г. е включен в капитала на [фирма], на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./. С последвалото прехвърляне на правото на собственост от дружеството в полза на ищеца по делото [фирма], същия е станала собственик на процесния имот. Съдът е приел от фактическа страна, че за магазина в сградата, който не е предмет на спора, са събрани достатъчно доказателства, от които да се приеме, че същия е станал собственост на ответника [фирма], но това дружество не е придобивало правото на собственост върху магазина, спорен между страните, следователно сключената между ответника [фирма] и ответника [фирма] сделка за покупко-продажба на имота не е породила вещно-правни последици по прехвърляне на правото на собственост и не може да се противопостави на действителния собственик на имота, тъй като е продавача не е притежавал правото на собственост върху имота. Въз основа на горното, въззивния съд е счел предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за основателни и е потвърдил решението на районния съд, с което са уважени същите.
Изложенията на касационните основания към касационните жалби на всички жалбоподатели са идентични по своето съдържание. В тях се твърди, че с въззивното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона.
По твърдението за наличие на произнасяне от въззивния съд по въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не се сочи конкретен правен въпрос. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалноправната норма на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ и в противоречие с решение на В., което се цитира. На първо място, непосочването на правен въпрос от страна на касатора е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване на соченото основание. На следващо място, твърдението за нарушение на материалния закон не е основание за допустимост на касационното обжалване, а е основание, водещо до неправилност на съдебния акт, но която неправилност следва да се преценява в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, предвид разпоредбата на чл.281 от ГПК, едва след наличието на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл.280 от ГПК. В разпоредбата на чл.280 от ГПК неправилността на съдебния акт, поради противоречие с материалния закон не е включена като предпоставка, водеща до основание за допустимост на касационното обжалване. Следва да се отбележи също така, че соченото като практика на ВКС решение на В. не представлява съдебна практика на ВКС, в какъвто смисъл за и указанията , дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Твърди се, че въпросът за предоставяне на държавни имоти за оперативно управление и стопанисване е разрешаван противоречиво от съдилищата, като в тази връзка се сочат решение от 07.02.2002 г. на П. по гр.д.№604/2001 г. и решение на ВОС от 03.08.2006 г. по в.гр.д.№ 855/2006 г. Възприетото от въззивния съд по отношение на реда за предоставяне на стопанисваните и управлението на процесния имот в полза на търговското дружество [фирма], както и придобиването от дружеството на имота по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ не е разрешен в противоречие с цитираните решения, които са постановени при различна фактическа обстановка и касаят неотносими към настоящия спор правни въпроси – съществуването на право на собственост на държавата върху имот, в който е построена сграда заедно с магазини, от гледна точка на реституционно производство в полза на физически лица, собственици на одържавен терен и изграждането на сградата и на магазина с държавни средства – въпрос, който не поставян по настоящото дело и е извън спора както от фактическа страна, така и от правна, както и липса на право на собственост за търговско дружество, по отношение на имот, който не е включен в неговите активи и не е придобит по реда на чл.17а от ЗППДОбП/отм./, въпроси, които не са предмет на обсъждане от въззивния съд и са неотносими към настоящия спор.
Във връзка с позоваването на разпоредбата на чл.280,1 ал.1, т.3 от ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване, не се сочи правен въпрос, по който да липсва съдебна практика, да е налице неяснота, непълнота или противоречие в правна норма, която до бъде отстранена по пътя на тълкуването от ВКС, с оглед правомощията на касационния съд в тази насока. Не се сочи и основание, налагащо промяната на съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.17а от ЗППДОбП/отм./, поради което не е налице и това касационно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 550/30.04.2010 г., постановено от Окръжен съд – Варна, по в.гр.д.№ 1729/2007 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.