О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
[населено място],30.09.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 963 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. К. против решение №404/22.03.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№2908/2009 г.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, въззивния съд е приел, че процесното помещение, ползувано от ответника е обща част на сградата в режим на етажна собственост, доколкото е изградено като противорадиационно укритие, общите части нямат самостоятелно съществуване и не могат да бъдат предмет на придобиване по давност и да се делят. Прието е, че ползувайки изцяло процесното помещение, ответникът пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост върху помещението, представляващо обща част. Въз основа нагорните изводи, въззивния съд е отменил решението на първоинстанционния съд, като е постановил ново, с което е уважил предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В изложението на касационните основания се сочи, че при произнасянето си по горните въпроси, въззивния съд се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК и са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Процесуалните нарушения, допуснати от въззивния съд не са касационни основания, водещи до допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Процесуалните нарушения, допуснати от въззивния съд не са основание, водещо до допустимост на касационното основание, доколкото не са включени като такива в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Процесуалните нарушения, водещи до неправилност на въззивното решение, са основание за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, т.е. те могат да бъдат предмет на обсъждане досежно тяхното наличие, едва след допускането на касационното обжалване на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество.
Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Сочените решения са постановени от ВКС и ВС по реда на отменения ГПК и не са от категорията задължителна практика на ВКС, визирана в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед указанията по приложението на тази разпоредба, дадени с ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС, поради което позоваването на тези съдебни решения следва да се отнесе към противоречиво разрешаване от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Сочените в тази насока материалноправни въпроси са, могат ли общите части на сградата да бъдат предмет на делба и да бъдат придобивани по давност. В мотивите си, съдът действително се е произнесъл по тези въпроси, като е дал разрешение в смисъл, че общите части в режим на етажна собственост не могат да бъдат предмет на делба и да се придобиват по давност. Това разрешение на въззивния съд не постановено в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, отразена в ППВС №2/1982 г. по приложението на чл.38 от ЗС, като посочената съдебна практика не води до извод за противоречиво разрешаване от съдилищата на този въпрос, доколкото отделните решения са постановени при различна фактическа обстановка от настоящата, възприета от въззивния съд, а именно, че са касае за обща част по предназначение. Следва да се отбележи, че фактите по делото, които съдът е приел за установени и въз основа на които е съдът е възприел фактическата обстановка по спора не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, тъй като касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е сред основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК и водещи до наличие на основание за допускане до касационно обжалване, а е основание, съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, което следва да се обсъжда при разглеждане на касационната жалба по съществото на спора.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице сочените касационни основания, които според жалбоподателя обуславят допускането на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №404/22.03.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№2908/2009 г.
Председател: Членове: 1. 2.