3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 07.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 98 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Я., К. Я. Х. и Я. Д. Я. против решение №1190/14.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 1770/2009 г. от Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивния съд е приел, че същия е основателен за спорната между страните реална част от недвижим имот. За да достигне до този краен извод, съдът е приел, че с оглед позитивното решение на поземлена комисия, възстановяваща правото на собственост в стари реални граници в полза на ответниците по делото върху спорната част от имота, както и наличието на титул за собственост, установяващ правото на собственост на ищеца върху същия имот, за него е налице правен интерес от отричането със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, на тяхното право на собственост. По основателността на иска по същество, въззивния съд е приел, че е налице втората предвидена в разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ хипотеза, при която осъществената замяна по ЗТПС запазва своето действие – осъществени разпоредителни сделки в имота. На това основание, съдът е приел, че замяната е произвела вещноправно действие и се запазва, като проведената в полза на ответниците земеделска реституция, касаеща същия имот, е незаконосъобразно извършена. Съдът е приел, че възраженията на ответниците, касаещи законосъобразността на извършената замяна по Т. във връзка с противоречие с ПМС от 26.08.1954 г., съставляват извършена замяна в нарушение на нормативни актове и могат да бъдат релевирани само в производство по иск с правно основание пар.4и, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като сроковете за предявяването на такъв иск и за възражения в тази насока са преклудирани с изтичането на срока за предявяването на този иск. На това основание въззивния съд не е обсъждал възражението на ответниците в тази насока, както и събраните в негова подкрепа доказателства.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, противоречиво разрешавани от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените въпроси са относно допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост и допустимостта да се релевират доводи за недействителност на сделка с възражение, на основание нарушение на нормативни актове при хипотезата на пар.4и, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По първия процесуалноправен въпрос, представените съдебни решения на състави на ВКС не дават различно разрешаване на поставения въпрос, доколкото са постановени при различна от настоящата фактически обстановки и фактически твърдения на ищеца по исковата молба. Представената съдебна практика касае правния въпрос относно правен интерес при установителни искове в хипотези, при които ищецът разполага с осъдителен иск за защита на правото си на собственост /каквато хипотеза не е налице в конкретния случай/, както и правния въпрос относно правния интерес при предявяване на отрицателен установителен иск при ищец, отричащ право на собственост на лице, придобило правото на собственост чрез трансформирано право на ползуване. Така представената съдебна практика и разрешените с представените съдебни решения правни въпроси са неотносими към настоящия спор и не водят до извод за наличието на противоречиво разрешаване на въпроса за наличието на правен интерес, по който е формирал правни изводи въззивния съд в настоящия случай. В тази връзка не е налице и соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по този правен въпрос.
По въпроса за допустимостта да се релевират доводи за недействителност на сделка с възражение, на основание нарушение на нормативни актове при хипотезата на пар.4и, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ като защита на ответника в производството по отрицателен установителен иск, касаторите не са представили доказателства за наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата. В представените решения е дадено разрешение на въпроса относно наличието на предпоставки за основателност на иск с правно основание пор.4и, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и разрешение на поставения правен въпрос относно допустимостта да се твърди недействителност на сделка, на основанията, предвидени в пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез правоизключващо възражение на ответник, извън преклузивния срок за предявяването на този иск. Липсата на противоречиво разрешаване от съдилищата по така поставения правен въпрос е основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване на соченото от касаторите основание – чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1190/14.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 1770/2009 г. от Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.